поплю̀вко - единствено число, нечленувано поплю̀вкото - единствено число, членувано поплю̀вковци - множествено число, нечленувано поплю̀вковците - множествено число, членувано
ПОПЛЮ̀ВКО, -то, мн. -вци,
м. Разг. Пренебр. 1. Неспособен, ограничен, безличен, незначителен човек. То [бъдещето] се представяше на Кондарев като жалко съществуване — някакъв писарушка,.. поплювко, който пише до късна нощ изборни бюлетини и всяка сутрин носи сакове с продукти у дома на господин окръжния управител. Ем. Станев, ИК I и II, 372. — Плюй, ти казвам, и на тази любов, и на тази Драга.. Остави на будалите и на поплювковците да въздишат. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 155.Виж повече2. Страхлив, нерешителен човек, който избягва риска, отговорностите, трудностите; страхливец, мижитурка, шушумига. — Мълчете!.. — Как така?.. — озъби се Борис. — Аз не плащам данъци, за да издържам полиция от поплювковци! Д. Димов, Т, 538. Черният свали куртката си, показа няколко рани по ръцете и гърдите си: — Гледаш ли ги?.. Не съм и поплювко! — бръкна в джобовете си и извади два кръста за храброст. — Разбра ли сега? К. Петканов, МЗК, 264.