поря̀дъчност - единствено число, нечленувано порядъчността̀ - единствено число, членувано
1 порядъчност (книж.) - почтеност - благопристойност 2 моралност - нравственост - порядъчност - почтеност - етичност 3 добродетелност - нравственост - порядъчност - почтеност - етичност
ПОРЯ̀ДЪЧНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. 1. Отвл. същ. от порядъчен; почтеност, благопристойност. Той [Кръстевич] беше турски чиновник с българско сърце, неговата порядъчност умееше да съчетава несъчетаемото — на турска служба, той слугуваше с постоянство и умение на всички законни български искания в един дълъг период от време. Т. Жечев, БВ, 142. Този отсреща нямаше много развито чувство за порядъчност, иначе не би тръгнал на среща с женена жена. Ем. Манов, БГ, 146. Най-почтените лордове, които са били в светските си отношения образец на порядъчност, на благородство, на нравствена чистота — оказват се най-мерзки развратници. Ал. Константинов, Съч., 308. Честността, порядъчността, знанието — са празни фрази, .. Честен предприемач ще пропадне, честен чиновник ще бъде уволнен. Пряп., 1903, бр. 77, 2. Тенисон со своя култ на семейния живот, .., со своята порядъчност не може да се не хареса на благоразумни хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 171.Виж повече2. Остар. Поредност, последователност. В повечето от тях [български народни песни] се вижда потребната пламенност, порядъчност в изражение на мислите. Ч, 1875, бр. 9, 408.