послу̀шност - единствено число, нечленувано послушността̀ - единствено число, членувано
ПОСЛУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на послушен; послушание, покорност.
Капитан И. скоро забеляза Вълковата послушност и сърдечна простота. Ив. Вазов, Съч. VI, 118. За да се попълни кабинетът, трябваше да влязат в него Ив. Гюзелев и Г. Тишев, и двамата почти неизвестни .. Каравелов се бе спрял на тях повече поради тяхната послушност. С. Радев, ССБ I, 191. Добрината и послушността и на троицата е отпечатана и по техните добродушни лица и открити погледи. Т. Влайков, Съч. II, 78. Тамо той се главил за измекяр у еден ханджия .. Како му видел харнината и послушността.., ханджията му дал за жена керка си. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 115.Виж повече