Основна форма: посрѐщане - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

посрѐщане - единствено число, нечленувано
посрѐщането - единствено число, членувано
посрѐщания - множествено число, нечленувано
посрѐщанията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 посрещане - изпращане

Резултати от: Речник на българския език

ПОСРЀЩАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от посрещам

и от посрещам се. Дома- кинът,.., сам шеташе и даваше последните разпореждания.., за да бъде всичко в ред за приличното посрещане на очакваните гости. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35. Оттам двамата [дядо Славейков и Цанков] тръгнаха за София през Търново. В Търново Стамболов им устрои блестящо посрещане. Голямо множество излезе да ги чака с песни. С. Радев, ССБ I, 301. В емигрантството Величков се опита да изкарва сам средства за своето препитание чрез литература,.., но доходите,.., не бяха достатъчни за посрещане нуждите на един скромен и труден живот. СбЦГМГ, 250. Браилското настоятелство,.. е било принудено да прибегне и до част от събраните капитали за посрещане на извършените вече разходи. М. Арнаудов, БКД, 133.

2. Разг. Тържество, празненство със събиране на много хора, гости. Празника отбелязаха с голямо посрещане. Δ И този юбилей мина без посрещане.

Виж повече