Основна форма: потѐгляне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

потѐгляне - единствено число, нечленувано
потѐглянето - единствено число, членувано
потѐгляния - множествено число, нечленувано
потѐглянията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 потегляне - спиране

Резултати от: Речник на българския език

ПОТЀГЛЯНЕ1, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от потеглям1. Даде [Борис] заповед за потегляне към Охрид и се отпусна в кочията. Й. Вълчев, СКН, 346. Георги Райчев и Никола Фурнаджиев пътуват от Стара Загора за Велико Търново. На тръгване те са си купили един голям салам и започват да го ядат веднага след потеглянето на влака. А. Каралийчев, С, 252. Те [асансьорните машини] ще бъдат устроени на принципа на зъбното предаване и потеглянето на асансьорите ще бъде директно. ВН, 1958, бр. 1997, 1.

ПОТЀГЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потeглям2 и от потeглям сe.

Виж повече