потенциа̀лност - единствено число, нечленувано потенциалността̀ - единствено число, членувано
ПОТЕНЦИА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от потенциален (в 1 знач.). В лириката семантическото богатство на езика минава от потенциалност към осъщественост. Н. Георгиев, АЛТ [еа]. „Войната .. събуди колективитета, изведе го от състоянието на потенциалност, в което се намираше, и го призова като една сила, без която по-нататък няма да се върви“, отбелязва Владимир Василев. Н. Димитрова, ОЧ [еа].Виж повече