потѝчвам - първо лице, единствено число, сегашно време потѝчваш - второ лице, единствено число, сегашно време потѝчва - трето лице, единствено число, минало свършено време потѝчваме - първо лице, множествено число, сегашно време потѝчвате - второ лице, множествено число, сегашно време потѝчват - трето лице, множествено число, сегашно време потѝчвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време потѝчвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време потѝчвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време потѝчваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време потѝчваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време потѝчвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение потѝчвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение потѝчващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потѝчващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие потѝчващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие потѝчваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потѝчващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие потѝчващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потѝчващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие потѝчващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие потѝчващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие потѝчвайки - деепричастие потѝчвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие потѝчвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие потѝчвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие потѝчвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие потѝчвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие потѝчвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие потѝчвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие потѝчвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие потѝчвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПОТЍЧВАМ, -аш, несв.; потѝчам, -аш,
св., непрех. 1. Тичам малко, кратко. Къню повървя, потича, прескочи няколко ями, после изведнъж почувствува непреодолимо желание да се изтегне на земята. А. Гуляшки, Л, 510. Нови посталчета! .. Обувам ги .. Иска ми се да потичам с тях по собата. Т. Влайков, Пр I, 79. „Цял ден си седяло в училището, .. — сега потичай, ..; умори се, че довечера да ядеш!“ А. Страшимиров, А, 91. — Издръжливост ни липсва, така ли е? Като потичаха двеста метра, глътнаха езиците си. П. Вежинов, ЗЧР, 174. — Въпросът е да съберем подаръци.. Нужно е да се позапретнем малко и да потичаме нагоре-надолу из селото. К. Калчев, ЖП, 362.Виж повече2. Само несв. Тичам малко от време на време, понякога. Всяка сутрин потичвам, за да сe поддържам във форма.
3. Само несв. Подтичвам. Кака Вела, .., вървеше бързо и припряно, та аз и Войчо трябваше от време на време да потичваме, за да я стигнем. Н. Ракитин, БР, 1931, кн. 8, 257. От горичката се показаха хора — потичваха, обръщаха се, с ръце викаха други зад себе си да побързат. Н. Кирилов, ПД, 17. Той вървеше бързо из глухите улички, някъде потичваше. П. Стъпов, ЖСН, 77. Пъстра тумба от деца потичваше пред тълпата, следвайки тъпана и гайдата. Д. Фучеджиев, Р, 312. Двата кулести коня, .., потичваха или намаляваха ход, според това, дали пътят ставаше равен или се изкачваше. Б. Несторов, СР, 53.
4. Диал. Затичвам се, изтичвам. Петко потича към тях, замахна с прът, но Велика силно изрева и рогът падна на земята. Кр. Григоров, Н, 140. потичва се, потича се безл. Трябва сутринта да стана, .. да купя хляб .. След това трябва да се потича и подир домашните работи, които повече са възложени на мене. Н. Ферманджиев, РХ, 283.