потуша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време потуша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време потуша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време потуша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време потуша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време потуша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време потуша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време потуша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време потуша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време потуша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време потуша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време потуша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение потуша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение потуша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потуша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие потуша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие потуша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потуша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие потуша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потуша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие потуша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие потуша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие потуша̀вайки - деепричастие потуша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие потуша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие потуша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие потуша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие потуша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие потуша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие потуша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие потуша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие потуша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие потуша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие потуша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие потуша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие потуша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие потуша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие потуша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие потуша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие потуша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие потуша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОТУША̀ВАМ, -аш, несв.; потуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Със същ. п о ж а р и под. — прекратявам, спирам напълно (пожар, огън); угасявам, изгасявам, изгасвам2, изгасям, загасявам, загасвам2. Когато избухнал пожар в компресорната, един от тях се облял с вода и с риск на живота си проникнал в горящото здание. Той изключил компресорите и потушил пожара с огнегасители. С. Ставрев, ТСП, 61. Щоф нервно хокаше полицаите, задето не могат да измислят как да потушат пожара. Х. Русев, ПЗ, 183. Нощес .. е избухнал пожар в дъсчената барака на Иван Карабиберов .. Пристигнала е навреме пожарната команда и е потушила пожара. БД, 1909, 31, 3. ● Обр. Той потушил още / огъня, що горял в гърдите людски. Ив. Вазов, ИГП (превод), 75. — С кръв изтръгнах корените лицемерни. Потуших пожара в моята страна. В. Марковски, ПЗ, 179.
2. Със същ. в ъ с т а н и е, б у н т, с т а ч к а и под. Прекъсвам, прекратявам със сила нещо (въстание, бунт, стачка и под.); смазвам, потъпквам. Неделчо беше с войската, която потушаваше бунта. П. Михайлов, ПЗ, 123. Притежателят на завод, Михаил Скорботов, вика войска да му потуши стачката. Г. Бакалов, Избр. пр, 395. ЦК .. заел неправилна позиция по отношение на преврата .. и с това помогнал на фашистите да потушат народната съпротива и да закрепят своята власт. Ист. X и XI кл, 279. Портата .. разбира, .. абсолютната необходимост, .., да потуши всякакви изстъпления от страна на турските войски — което, .., не е лесна работа, когато съществуват нарочни усилия да се предизвикват такива изстъпления. Пряп., 1903, бр. 9, 3.
3. Прен. Обикн. със същ. с п о р, к о н ф л и к т, с л у х и др. Спирам, прекъсвам проявата или разпространението на нещо (спор, конфликт, слух и др.). Прангата, за да потуши тая разправия, извадил, та дал Дочу 2000 гроша. Т. Влайков, Съч. III, 95. След развода роднините на мистър Лойд пуснаха по адрес на Фани известни слухове, .., и тя съзна необходимостта да потуши мълвата, като излезе за известно време от Англия. Д. Димов, ОД, 78. Признайте, че една добра заплата потушава сто благородни порива, не е ли така? Ем. Манов, БГ, 195. Във всеки екип има поне една жена, която се грижи да потушава всички конфликти още в зародиш. СЖ, 2005, бр. 99, 60.
4. Прен. Не позволявам на нещо (чувство, мисъл, проява и под.) да намери външен израз; потискам, сподавям, задушавам1, заглушавам1, потъпквам. Койно гореше от желание да се срещне с жена си, да прегърне децата, но някакво друго чувство, топло и властно, го караше да потушава в себе си изблика на бащината интимност. Х. Русев, ПС, 193. Мъчеше се [Коста] да се предпази и да потуши това вълнение още в началото. Д. Фучеджиев, Р, 59. — Какво представлява? — недоумявах пред рисунката му [на Влад]. — Гора! Едва потуших усмивката си. Дори гората, която бе нарисувал, бе пародийна, причудлива, на подбив. Бл. Димитрова, ПКС, 280. Михаил III не можа да потуши въздишката си, наведе глава и през зъби даде съгласие да се постъпва според думите на Фотий. Й. Вълчев, СКН, 288. потушавам се, потуша се страд. Той преждевременно бе пенсиониран, за да се потуши една голяма афера с балкански кашкавал. С. Чернишев, ЛО, 85. Досега, така или инак, все имаше надежда, че може това нящо да се потуши или някак да се размине. Т. Влайков, Съч. III, 273. Със шумна веселост да се не наруши / приличието и за да се потуши / смехът, двамина който съкрушава, / в миг разговорът се по групи разпилява. К. Христов, ЧБ, 214.
ПОТУША̀ВАМ СЕ несв.; потуша̀ се св., непрех. Преставам да съществувам, да сe проявявам; отмирам, заглъхвам. Всяко чудо за три дни. Мина туй, потуши се. П. Велков, СДН, 346. С времето мъката му се уталожи, потуши се.