Основна форма: похва̀лен - Прилагателно

Форми:

похва̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано
похва̀ления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
похва̀леният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
похва̀лена - единствено число, женски род, нечленувано
похва̀лената - единствено число, женски род, членувано
похва̀лено - единствено число, среден род, нечленувано
похва̀леното - единствено число, среден род, членувано
похва̀лени - множествено число, нечленувано
похва̀лените - множествено число, членувано
похва̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
похва̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
похва̀лна - единствено число, женски род, нечленувано
похва̀лната - единствено число, женски род, членувано
похва̀лно - единствено число, среден род, нечленувано
похва̀лното - единствено число, среден род, членувано
похва̀лни - множествено число, нечленувано
похва̀лните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 похвален - хвалебен - хвалебствен - възхвалителен (книж.) - панегиричен (книж.) - елеен (книж.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 похвален - критичен
2 похвален - укорителен
3 похвален - хулен

Резултати от: Речник на българския език

ПОХВА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е достоен за похвала, заслужава одобрение, уважение за качествата или заслугите си.

Българското правителство, подпомагано от европейските посланици в Цариград, действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. П. К. Яворов, Съч. II, 202. Учениците му слушаха смирено .., но един ден се обади Рампо Нердев ..; и тъй заговори — с очи пълни с похвална ревност към науката, с добра воля. Д. Талев, ПК, 143-144. Говори и професора Сервет бей, който заяви тъкмо обратното, че тази идея за конфедерация е похвална и осъществима. БД, 1909, бр. 1, 2. ● Обр. Ирон. Рядко. Изпиха един литър „Плиска“ за похвално време — около 23 минути. Тонич, ББК, 203.

2. Който съдържа, изказва или изразява похвала. Първите отзиви за младата актриса са похвални. Ст. Грудев, ББ, 46. Объркан, капитан Гинев чуваше в ушите си ласкави, похвални думи, беше му неловко. Н. Антонов, ВОМ, 7. Той [Альоша] се учил добре, за което в края на годината бива награден с книги и похвална грамота. Лит. ХI кл, 119. // Църк. Хвалебствен. Издателството на БАН пусна първия том от съчиненията на Климент Охридски .. Съдържа всичко 40 поучения и похвални слова, които се смятат за безспорни Климентови. НК, 1970, бр. 52, 2.

Виж повече