поща̀да - единствено число, нечленувано поща̀дата - единствено число, членувано
ПОЩА̀ДА ж. Проява на милост, състрадание и закрила към по-слаб, въздържане, отказ от наказание, измъчване или унищожение на някого или нещо.
Молбите за пощада цепели въздуха отчаяно. — Предайте се, ще останете живи, отговориле няколко гласа от душманите. З. Стоянов, ЗБВ III, 346. Пред него [Калитко] се възправи възрастен войник, застана на колене и дигна ръце, молейки пощада: — Братле, не ме убивай, аз съм ваш! Ив. Хаджимарчев, ОК, 447. — Кажи какво искаш? — рече решително той и се вторачи в нея. .. — Да ми дадеш голямата нива. .. — Ти ме съсипваш! Убиваш ме! Пожали ме — баща ти съм, .. — той се задави, но очите му викаха, молеха за милост и пощада. Г. Караславов, С, 217. Нещастните калугери, скрити в пламналата от всички страни колиба, изскочиха навън с простряни ръце за милост .. Ала заобиколили колибата, турците, вместо пощада, се забавляваха да стрелят по тях. Зл. Чолакова, БК, 27.Виж повече