пра̀щам - първо лице, единствено число, сегашно време пра̀щаш - второ лице, единствено число, сегашно време пра̀ща - трето лице, единствено число, минало свършено време пра̀щаме - първо лице, множествено число, сегашно време пра̀щате - второ лице, множествено число, сегашно време пра̀щат - трето лице, множествено число, сегашно време пра̀щах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пра̀щахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пра̀щахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пра̀щаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пра̀щаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пра̀щай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пра̀щайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пра̀щащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀щащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пра̀щащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пра̀щаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀щащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пра̀щащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀щащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пра̀щащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пра̀щащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пра̀щайки - деепричастие пра̀щал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пра̀щалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пра̀щалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пра̀щала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пра̀щалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пра̀щало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пра̀щалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пра̀щали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пра̀щалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пра̀щан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пра̀щания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пра̀щаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пра̀щана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пра̀щаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пра̀щано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пра̀щаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пра̀щани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пра̀щаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. пращам
- - Пращам огън и жупел
ПРА̀ЩАМ, -аш, несв.; пра̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам или заставям някого да отиде някъде, обикн. с известна цел; изпращам. Тогава от връх Балкана, от Жеруна, Индже взе чорбаджийска дъщеря и я прати с нови стомни, сама и пеша, да иде чак на Бакаджиците и да му донесе вода от Седемте кладенци. Й. Йовков, СЛ, 143. — Не, аз никого не пращам, сам ще ида другата неделя да си назема едно-друго за празника. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. Грях е, чичо Бинбеле, да докараме хората с данъци да нямат комат хляб за децата си, а отгоре туй да им пращаме учител да ги учи на ум за 4000 гроша годишно. А. Страшимиров, Кр, 60. Като пристигнали близо до оня град, [момата] дето я завождало момчето, пратили напред един човек, да им каже да излязат да ги посрещнат. Христом. ВВ I, 33. „Каралийо, кара ли та мама?“ — „Не ма кара, но ма рано буди, / та ма праща на Дунав за вода — / аз не зная Дунав отде тече.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 74.
2. Давам нещо с поръчка да го занесат, доставят някъде; изпращам, отправям. Еньо цяла седмица не си отива вкъщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Защо чака раздавача? На какво се надява толкова рано? Само пет дни откак е пратила писмото — едва да го е получил днес. А. Каменова, ХГ, 163. Калугерката наведе главата си и продължи след малко със съвсем нисък и глух глас: — С време баща ти съвсем се промени: .. Започна да ми праща по същия тоя Дойчин, дето ме доведе в крепостта, ту пари, ту накити — тях все връщах. Ст. Загорчинов, ДП, 168. Тука сме в голямо неспокойствие и страх, защото .. на троица души, .. им пращат писма някои харсъзи, и им назначават места, за да им пратят пари, цървули, барут. АНГ I, 112.
3. Насочвам съзнателно, целенасочено нещо в някаква посока, към някого или към нещо; отправям, изпращам, запращам. Бистра продължаваше да праща кълбета дим в лицето на Цобел. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Спрях се точно пред прозорците на първата къща и пратих куката със стръв чак на другия край на реката. Ат. Мандаджиев, ОШ, 49. — Ей, Захро мари, дай тука топката! .. — закрещяха момчетата .. — Като не рачите да ми хвърляте, ще я пратя чак в дерето. Л. Александрова, ИЕЩ, 225. Край Огоста се хвърлят в атака дружини. / Там снаряд след снаряд праща горд поп Андрей — / без да трепне посреща смъртта исполинът! Мл. Исаев, О, 9.
4. Прен. Поет. Отправям, разпространявам в някаква посока (лъч, звук, аромат и др.). Месечинката пръскаше бледните си лъчи и осветяваше не много голямото село .., пращаше лъчите си на планината, на гората и на реката. Т. Влайков, Съч. III, 215. Акациите из дъбовата млада горица ни пращаха талази от сладостната миризма на белите си цветове. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 27. Златно слънце изгря зад планините, извиси се, прати топли лъчи навред и помилва колата, която още стоеше неподвижно насред пътя. Елин Пелин, Съч. I, 40. И когато главите си дигнехме горе / и се вглеждахме близко и далеч — / там звучеше оркестър огромен в простора / и гърмеше навсякъде нашата реч: / и ни пращаше ехото бъдно, поклон, / и приветствия светли от железобетон. Н. Хрелков, ДД, 209.
5. В съчет. със същ. в е с т, и з в е с т и е, х аб е р и под. Отправям съобщение, сведение, за да осведомя някого за нещо; съобщавам, известявам. — Шест години минаха оттогава, Момчиле, шест дълги години Богу се молех и тебе чаках, а ти бягаше далеко, ни вест пращаше за себе си, ни знак даваше. Ст. Загорчинов, ДП, 446. — Трябва да пратим съобщения — рече Ян Бибян. — Вчера бяхме толкова заети, че забравихме. А там кой знае какво се тревожат! Елин Пелин, ЯБЛ, 78. Той прибягна за помощ до властите и поиска от мюдюрина сеймени да ме уловят и затворят. По какви причини не зная, но мюдюринът по приятелски начин прати известие и на мене, и на по-влиятелните граждани за лошите намерения на владиката. П. Р. Славейков, БП I, ХХV-ХХVI. — У неделя ще е сватбата на Лило Веселиновия. Бай Веселин ти праща хабер да му бъдеш гост на свотбата. П. Здравков, НД, 161.
6. Прен. Отправям някакви пожелания, за да изразя отношението си, чувствата си към някого или към нещо; изпращам. Кина, най-голямата му дъщеря [на Димо], .. улови конете за поводите, поведе ги и ги спря пред къщната врата. — Много рано се завърнахте! Какво прави леля? Добре ли е? .. — Много здраве ти пращат всичките — продума майка ѝ, като слизаше от каруцата. К. Петканов, МЗК, 9. Чичо Кола застана пред къщната врата, разлютен, разтреперан от яд и почна да му праща всички псувни, които знаеше. Елин Пелин, Съч. II, 106. Раде ле, пазарджийке ле, / .. / не ми ли виде некого, / некой през тува да мине, / през това, през нашето село? / .. / На мама здраве да пратя, / на мама и на бате си. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 157. „Либе, убава Милино, / не пращай, либе, поздрави, / поздрави, либе, сърдечни — / не ща ги, либе, приема, / приема, либе, посрещна, / посрещна, либе, изпрата!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 93. // Насочвам към някого жест, поглед и др., за да изразя отношението, чувствата си към него или към нещо; отправям. Той дълго стоя там и праща целувки към прозореца и пак тихо, предпазливо си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни погледи на чужденеца. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 70.
7. Диал. Придружавам, съпровождам някого до някъде при заминаването му; изпращам, изпровождам. Димо си леля послуша, / та стана Димо, та стана, / товари тежко имане, / и леля го е пратила / до синьо тевно йезеро. Нар. пес., СбНУ ХIV, 48. Отводи Стоян надоле, / надоле на зимовище. / Се го роднини пратиха, майчина рода, бащина. Нар. пес., СбБрМ, 185. пращам се, пратя се страд. — Няма какво да се яде бе, учителю, пък детето не може да се прати гладно на училище, нали? Г. Караславов, Избр. съч. II, 128. От Едрене писмата ми ся пращат с нарочен чловек. АНГ I, 261. Вечерта се дава гозба на ближните роднини, освен на кума. Потем вечерата се изваждат насреди гостите невестинските дрехи, които ще се пратят на момата от страна на зетя. СбНУКШ ч. III, 91.
◊ Пращам / пратя за зелен хайвер