превзѐт - единствено число, мъжки род, нечленувано превзѐтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член превзѐтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член превзѐта - единствено число, женски род, нечленувано превзѐтата - единствено число, женски род, членувано превзѐто - единствено число, среден род, нечленувано превзѐтото - единствено число, среден род, членувано превзѐти - множествено число, нечленувано превзѐтите - множествено число, членувано
ПРЕВЗЀТ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от превземам се2 като прил. 1. Който се държи неестествено, който се преструва на някакъв друг — по-изискан, по-културен, по-нещастен, по-скромен и въздържан и др., обикн. с някаква цел (да се хареса, да спечели доверие или поради ниско самочувствие); предвзет. Всеки може да танцува, и то не лошо, но когато си сред превзети хора, просто ти е противно и да танцуваш. В. Ченков, СНД, 78. Той не можеше да я търпи тая .. кулашка превзета дъщеря. Кр. Григоров, И, 72.Виж повече2. Който изразява превзетост, преструване; неестествен, престорен, фалшив. В неговото [на Янакиев] възхищение към всичко французко Христакиев съзираше превзета отчужденост и снобизъм на интелигент. Ем. Станев, ИК I и II, 291. Играеха младежи от селата и с превзети викове ситнеха кръшна игра. К. Петканов, ОБ, 180. Превзета маниерност. Превзето държание. Превзети възгледи. Превзета усмивка.