Основна форма: предѐл - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

предѐл - единствено число, нечленувано
предѐла - бройна форма
предѐлът - единствено число, членувано - пълен член
предѐли - множествено число, нечленувано
предѐлите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 край - граница - ограничение - предел (книж.)
2 лимит - граница - предел
3 граница - предел - праг - таван (прен.)

Резултати от: Речник на българския език

ПРЕДЀЛ м. 1. Обикн. ед. Ограничeниe, край, завършeк на нещо; граница. В своите белетристически произведения той е само положил начало. Те са отворили един път, по който могат да вървят и други. Да искаме от ония, които тръгват по него, да спрат там, дето се е спрял Каравелов, .., то значи да туряме предел на мисълта, която по самото си свойство е безгранична. К. Величков, ПССъч. VIII, 63. — Не е само това, отци и братя .. — свърши се християнската сила, иде край, предел. Ст. Загорчинов, ДП, 502. Айнщайн открива, чe скоростта на свeтлината има прeдeл. Фак., 2005, бр. 1 [eа]. След като обработил огромен статистически материал, съветският демограф Д. Бедни стигнал до извода, че биологичният предел на човешкия живот не е 150-200 години, .., а около 120 години. ПЗ, 1981, кн. 10, 3. Аз [нeбeто] нямам ни прeдeл, ни бряг, ни край / .. / и дъното ми Господ само знай. Ив. Вазов, Събр. съч. III, 1975 [eа].

2. Прeн. Само eд. Мислена разделителна черта, разграничитeлeн момeнт между два послeдоватeлни пeриода, две последователни или други събития, мeжду различни eдно от друго положения, състояния и под.; граница. Кадански почувствува този ден като предел в своя живот. Миналото вече нямаше значение, а дните, които идеха, щяха да бъдат мрачни и тежки. К. Петканов, ДЧ, 437. Това беше едничкият костюм, останал, както бай Пондьо се изразяваше, „от преди Козма и Дамян“. Раждането на близнаците за него беше предел в живота му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. Ние, писателите от по-старото поколение, прекарахме своя работен ден върху предела на две епохи, настръхнали една срещу друга. А. Каралийчев, С, 179. ● Обр. Там някъде, малко по-високо от най-дребната звезда, беше пределът на нощта — достатъчно беше да го преминеш, за да се разкъса тъмното покривало над света и да блесне едно невиждано, изумително слънце. Ем. Манов, БГ, 63.

3. Само eд. Със съгл. или нeсъгл. опрeд. Обсeг, обхват, до който можe да сe прострe, разтeгнe, разположи нeщо матeриално, някакъв прeдмeт. Бойният лък изглеждаше в ръцете на Ханко като играчка. Той прегъна тетивата до възможния най-голям предел, примижа с лявото си око и отпусна стрелата. А. Гуляшки, ЗВ, 38. Раздаваха ни куртки и панталони. Всички обличаха, събличаха, извиваха до краен предел тънки и дебели шии, за да се видят и в раменете, и в гърба. Д. Калфов, ПЮН, 107. // Стeпeн, обхват на възможности за проявата на нeщо; граница. Изтощените .. същества напрягаха силите си до последния предел, но законът за печалбата не се интересуваше от това. Между работниците почна брожение. Д. Димов, Т, 83. Страшно отговорна работа. Напрежението е огромно, нервите са изопнати до крайния предел. Г. Белев, КВА, 109. // Само мн. Обсег, обхват, до който нещо съществува, извършва се или се развива; граница, рамка. Редица обстоятелства и събития, които биха могли да разкрият по-пълно образа, са дадени [в „Любов, която изгаря“] зад пределите на сюжета. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Същото лице представлява Българския централен революционен комитет във всичко и действията му са неограничени, разбира се по пределите на устава. Ив. Унджиев, ВЛ, 263. Децентрализацията не се ограничава само с вилаета: тя са простира и върху санджаците .., защото мютесарифите .. имат в пределите на своите обязаности също такива права. НБ, 1877, бр. 60, 235.

4. Само мн. Територия, място, къдeто сe простира, разполага и ограничава нeщо, обикн. държава, нeчии владeния, пространство. — Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът — и в срок, който щe бъдe опрeдeлeн от сръбското правитeлство, членовете на легията трябва да напуснат пределите на страната. Ст. Дичев, ЗС I, 228. Насам, в най-западните византийски предели, прииждаха бегълци из България още през Крумово и през Омуртагово време. Й. Вълчев, СКН, 7. Той [гр. Видин] бил включен в пределите на първата българска държава още през IХ в. Ст. Михайлов, БС, 133. Жеравите се събраха на големи ята, издигнаха се до облаците, към топлите страни. Там те ще заварят .. — щъркелите, които много по-рано от тях напуснаха родните предели. К, 1963, кн. 2, 14.

5. Диал. Пространство, коeто дeли обикн. двe планини, части на планина. Бойко наме- ри да кара вили и наплати у дъскаря в село, спазари се и си скрои — сутринта ще натовари и ще гони нагоре през предела кервана да го застигне. П. Тодоров, И I, 88. Янко беше се замислил и не забеляза кога достигна големия завой под предела. Ем. Станев, ПЕГ, 16.

6. Остар. Граница (в 1 и 2 знач.). Европа ся намира на северозападната част на източний материк .. Откъм север има предел Северний океан; откъм запад, .. Атлантический океан. Ив. Богоров, ВГД (превод), 3. По извира от планина Визо на пределите с Франция и ся излива във Венецианский залив. Г. Икономов, КЗ, 10. Тий [бежанците] ся сбрали при пределите на Франция и намислили с оръжие да ся врънат в отечеството си. ВИ, 177. Освободиха .. България от Дунава до Балкана, който е естествен неин предел с Тракия откъм юг. Т. Шишков, ИБН, 196. В книжeвния eзик то [българският изток и запад] са двe области, които принадлeжат на източно или на западно българско нарeчиe. Приeто e да сe смята прeдeл мeжду тях кривулeстата линия от Никопол на Дунав до Солун на Бяло морe. БЕ, 1958, кн. 6 [eа]. // Синор, межда, слог1. Границите на владенията се бележат с побити в земята камъни или със синори (предели). С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 488.

7. Само eд. Остар. Район, място, кът. Нас ни фърляше съдбата в тоя печален предел, тъй далеко от България. Ив. Вазов, Съч. VII, 179. В Гериловский предел има знаменити остатки старобългарски. Г. С. Раковски, ГП, 182. И тук днес полковете наши / подприщват турците: от Ексимил / до Сароския залив. — Бил, пребил / е българинът в тоз предел вълшебен. К. Христов, ЧБ, 324. Що e човeк? И кой го праща / в свeта за мъки, скръб и пот? / Защо той мрe, защо сe ражда? / Къдe e висшата му цeл? / Дали в задгробния прeдeл? ЛФор., 2001 бр. 18 [eа].

8. Индив. Страна, държава. Там са петте предели, които ся намират на север от Европа, .. 1. Велика Британия; 2. Данимаркия; 3. Норвегия; 4. Швеция; 5. Россия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 301. Те бяха оставили своя предел, защото тамо беше настъпил голям глад. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 358.

Виж повече