предло̀г - единствено число, нечленувано * предло̀га - бройна форма предло̀гът - единствено число, членувано - пълен член предло̀зи - множествено число, нечленувано предло̀зите - множествено число, членувано
ПРЕДЛО̀Г1, мн. -зи, слeд числ. -га, м. Грам. Нeизмeняeма част на рeчта — служeбна дума, която стои прeд граматичeско имe (същeствитeлно, прилагателно, числително или местоимение) и служи за изразяване на синтактичната му зависимост в словосъчетанието и за означаване на различни семантични отношения (пространствени, времеви, причинни, целеви и др.). Има думи, които не могат да се разглеждат като самостойни части на изречението: такива са предлозите, съюзите и частиците. Л. Андрейчин и др., БГ, 256. В учебниците по български език, .., е необходимо да се разшири познавателното съдържание на информационната част в урочната статия за предлог. БЕЛ, 2000, кн. 5 [еа]. — Как? Чиновник движение? Не, господине, трябват предлози и членове: началник на гарата,.., чиновник по движението. Р, 1926, бр. 208, 1. — Предлогът е реч неизменяема, която употребляваме да изясним взаимното отношение на двя думи: вървя след вас. Г. Миркович, КМБГ, 47. Предлози са на, от, по, за и под.
ПРЕДЛО̀Г2, мн. -зи, след числ. -га, м. Несъществено, формално обстоятелство, което се използва, за да се оправдае или извърши нещо; повод1, претекст, мотив.