предубедѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано предубедѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член предубедѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член предубедѐна - единствено число, женски род, нечленувано предубедѐната - единствено число, женски род, членувано предубедѐно - единствено число, среден род, нечленувано предубедѐното - единствено число, среден род, членувано предубедѐни - множествено число, нечленувано предубедѐните - множествено число, членувано
ПРЕДУБЕДЀН, -а, -о,
мн. -и, прил. 1. Който проявява, изпитва предубеждение. Достатъчно е кратко общение с неговото [на Йордан Маринополски] слово, за да бъде приобщен и най-предубеденият читател към неговия идеен свят. Ив. Богданов, СП, 68. — Той е поет и не е предубеден. Ив. Сарандев, ЕС, 60. — Всякой съди за работите наспоред ума си и разбира ги според както е предразположен или даже и предубеден. П. Р. Славейков, ПХС, 44.Виж повече2. Който съдържа предубеждение. Още при първата им среща пред училището, когато Стаменова пристигна с майор Гинчев, Златка почувства студеното и предубедено държание. Б. Несторов, СР, 169. Предубеден анализ. Предубедена позиция. Предубедено мнение.