прежа̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време прежа̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време прежа̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време прежа̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време прежа̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време прежа̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време прежа̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прежа̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прежа̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прежа̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прежа̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прежа̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прежа̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прежа̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прежа̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прежа̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прежа̀лвайки - деепричастие прежа̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прежа̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прежа̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прежа̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прежа̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прежа̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прежа̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прежа̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прежа̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прежа̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прежа̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прежа̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прежа̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прежа̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прежа̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прежа̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прежа̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прежа̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕЖА̀ЛВАМ, -аш, несв.; прежа̀ля, -их,
мин. св. -их, св., прех. 1. Преставам да жаля, да скърбя за някого или за нещо, като обикн. го забравям. Кого ли не жалеше той със своето милозливо сърце — .., но Благуна, сестра си, никак не можеше да прежали. Д. Талев, ПК, 263-264. „Как ще та майка прежали да идеш, синко, с татка си, / хайдутин като ще станеш!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Не мога, мое чедо, да ги заборава, не мога да ги прежала, не мога да са утеша .. да прежалиш осем души млади, зелени и храбри юнаци! Рано беше още за тях да умрат. Л. Каравелов, Съч. V, 29. Да ма знае мама, / жива да ма жали, / да ма не прежалва. / .. / На девет съм места / с крушум ударено. Нар. пес., СбНСтТ, 723.Виж повече2. Отказвам се от нещо, което съм обичал, решавам да живея без него. Русан на Руска думаше: / — Руске ле, русо момиче, / .. / кат си ми мила и свидна, / как ще ти песни прежаля. Ц. Церковски, Съч. I, 110. Азе си прежалих / гердан за хилядо, / а ти не прежалваш / конче за петстотин. Нар. пес., СбВСтТ, 609. прежалвам се, прежаля се страд. и взаим. — Осем хиляди не се прежалват тъй лесно. Ем. Станев, ИК I и II, 48. Момчил се лесно не прежалва. Ст. Загорчинов, ДП, 485. „Кога морето пресъхне, / .. / тогаз ще да са забравим, / забравим, либе, прежалим!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 207.
ПРЕЖА̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; прежа̀ля се, -иш се, св., непрех. Съзнателно, доброволно рискувам живота, сигурността си заради някого или нещо, в името на някаква цел, идея; жертвам се. Слушай, Каране, нали от превземането на тая крепост зависи нашите да са по-спокойни! Тогава аз се прежалвам! Й. Вълчев, СКН, 192. — Стрико Евтиме, — бе му отговорил апостолът, — който се е прежалил еднаж, може да дели магдан и с небесните архангели. Д. Талев, И, 489. Тръгнаха подире му млади и стари. Прежали се и той: защото в него беше правдата и светлината. П. Тодоров, И I, 46-47. За общо благо са нужни жертви. .. Един тряба да се прежали за всички! П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (1), 177.
◇ Прежалвам си душата. Разг. Прежалвам се. Сичките мъченици горели за капка водица, която нямало отгде да земат, ..; който си прежалвал душата и излязвал на двора да си накваси попуканите устни, начаса бил убиван с по няколко куршума. З. Стоянов, ЗБВ III, 289.
— Друга (диал.) форма: п р е ж ѐ л я.