преломѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано преломѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член преломѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член преломѐна - единствено число, женски род, нечленувано преломѐната - единствено число, женски род, членувано преломѐно - единствено число, среден род, нечленувано преломѐното - единствено число, среден род, членувано преломѐни - множествено число, нечленувано преломѐните - множествено число, членувано
ПРЕЛО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни,
прил. Книж. Който се отнася до прелом. — Дали ще дочакаме последния топ, когато ще свършат войните и на земята ще настъпи вечният мир, за който жадува цялото човечество? Защо не? Нашият век е преломен. А. Каралийчев, ПД, 163. Одеве споменах голяма дума, казах, че „денят на черкмите“ беше изиграл в моя живот ролята на един „преломен“ момент. А. Гуляшки, ДМС, 175. Фразата бавно се оформи. „Живеем в бурно и преломно време, в което се решават за векове съдбините на човечеството.“ П. Вежинов, НБК, 15.Виж повечеПРЕЛОМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от преломя като прил. 1. Който е разделен, обикн. на две части, с ломене; пречупен, прекършен. Войводата прониза с меч двама [варанги] и спука няколко глави с преломения маждрак. Н. Райнов, ВДБ, 64. От преломените тръби на светилния газ заизтича освободеният газ, безцветен и невидим. Д. Спространов, С, 343. Зад плевнята по рида започваше ниска гора, сивосребърна сега от светлината на показалата се над върховете преломена Луна. Х. Русев, ПЗ, 140.
2. Прен. Който е загубил устойчивост, стабилност; пречупен, сломен. Ако нападнеха с моя помощ заспалите заптиета, може би животът им щеше да свърне в друга посока. Но те бяха вече наплашени и преломени люде. Ст. Дичев, Р, 33.