премѐрвам - първо лице, единствено число, сегашно време премѐрваш - второ лице, единствено число, сегашно време премѐрва - трето лице, единствено число, минало свършено време премѐрваме - първо лице, множествено число, сегашно време премѐрвате - второ лице, множествено число, сегашно време премѐрват - трето лице, множествено число, сегашно време премѐрвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време премѐрвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време премѐрвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време премѐрваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време премѐрваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време премѐрвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение премѐрвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение премѐрващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие премѐрващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие премѐрващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие премѐрваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие премѐрващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие премѐрващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие премѐрващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие премѐрващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие премѐрващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие премѐрвайки - деепричастие премѐрвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие премѐрвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие премѐрвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие премѐрвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие премѐрвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие премѐрвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие премѐрвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие премѐрвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие премѐрвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие премѐрван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие премѐрвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие премѐрваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие премѐрвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие премѐрваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие премѐрвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие премѐрваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие премѐрвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие премѐрваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕМЀРВАМ, -аш, несв.; премѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Определям размер (количество, големина, дължина, тежест и под.) на нещо с помощта на някакъв измерителен уред и под.; измервам. Уредниците записаха името му на един голям лист, премериха теглото му, височината му, както и широчината на гръдния му кош. Ал. Бабек, МЕ, 168-169. Имаше още два вътрешни двора. Премерих после стените на двора, бяха повече от двадесет и пет крачки на всяка страна. А. Дончев, ВР, 36. — Ами ти, майсторе, ходи ли да видиш църквата? Да не говорим така, на вятъра. — Бях, видях и премерих каквото ми трябва. Д. Талев, ЖС, 224. — Премери ми сега захар за пет лева. От ситната. А. Каменова, ХГ, 204. — Другарю Бохоров, разрешавате ли да изтичам до здравпункта да си премеря кръвното? Й. Попов, СЛ, 47. Д-р Ж. А. ми даде своя термометър. Останал сам, аз реших да си премеря температурата. Г. Белев, КВА, 88. // Обикн. с предл. с, н а и същ. о к о, п о г л е д. Определям някакъв размер (големина, тежина, разстояние) приблизително, без да прилагам мерене с измерителен уред. Още при първата възможност върнах юрлика жито на моя благодетел. Той го премери с поглед, после ми даде едни стари свои обувки. Й. Попов, БНО, 44. Другият присви дясно око, премери, премисли и рече: — Ей тука на̀ ще изкопаем ямата за голямото колело. Ив. Гайдаров, ДЧ, 37. Кочо взе медния лист в ръцете си, а веждите му се свиха на възел, премери го тъй, на око, поогъна го и пак го премери .. Да! Тоя готов за работа бакър беше по-евтин. Д. Талев, ПК, 323.
2. Обикн. при покупка на дрехи, обувки и под. — като обличам, обувам, проверявам дали големина на дреха, обувки и др. съответства по размер на тялото ми, дали ми става; меря1, пробвам. — Премерете този [костюм] на моя отговорност .. Ще ви стане! .. Ето, пробната се освободи. Ат. Мандажиев, ЧЛНП, 101. Той премери сакото на Васил и се увери, че му стои добре. Ив. Планински, БС, 21. — Не желае ли ваше величество да се съблече сега? — рекоха измамниците. — Тъй ние ще ви премерим дрехите пред това голямо огледало. Св. Минков, СЦ (превод) 81. Тя [Султана] му [на детето] изплете нови чорапки. Колко пъти, докато още ги плетеше, то сядаше на земята пред нея и дигаше краче да му ги премери. Д. Талев, ПК, 836-837.
3. Прен. В съчет. със същ. р ъ с т, б о й, с и л а, з а с л у г и и под. Сравнявам се, съпоставям се с някого по ръст, сила, заслуги и др.; меря1. Цели дръвчета отсега се силеха след време да премерят бой със стройните тополи пред близката джамия. А. Христофоров, А, 174. — Аз достатъчно съм заслужил на България — обърна се той гордо към Чардафона .. — Не чета вашите вестници, господин префекте. Пък и не е време да си премерваме сега заслугите. В. Геновска, СГ, 305. Разказваха за съобразителността на баба Юла от Слишовци, .., на която се паднало да премери хитростта си с полицейския агент Стоян Тодоров. Сл. Трънски, Н, 537.
4. Прен. Разг. Правя изводи за нещо или някого въз основа на определени прояви, признаци; преценявам, меря1. До края на Конаре оставаха три-четири къщи. Той [Стоян] беше добре премерил: тъкмо тук къщята завършваха с бахча, а тя — с храсталаци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 547. — Царицата тъкми нещо за тебе и Зоя.. — Това няма да го бъде. Кълна се в меча си, няма да го бъде. Зле ме е премерила Ирина. М. Смилова, ДСВ, 58-59. — Не посмях. .. Като ме видите какъв човек съм и като добре ме премерите, рекох си — ще отсъдят. Затова замълчах. П. Вежинов, ВП, 102. Премериха, че нашата долина е топла колкото околността на Ферара, Италия. Д. Вълев, Ж, 53.
5. Прен. Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. Гледам, оглеждам някого продължително или в целия му ръст, за да изразя някакво отношение; измервам, изглеждам. Тя [дамата] премери госта си открито алчно — такива очи имат жените, когато ѝм е останало малко време за грехове. В. Мутафчиева, СД, 254. премервам се, премеря се I. Страд. от премервам. Доста голяма риба, трябва да се премери. II. Възвр. от премервам в 1 знач. Той се премери на кантара. III. Взаим. от премервам в 1 и 3 знач. Премерете се сега с него и вижте кой повече струва — вие ли, на които учението не се покорява, или той, който здраво държи ключа на знанията и уменията? Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 27. Премерете се да видите кой е по-висок.
◊ Премервам / премеря думите си; премервам / премеря всяка <своя> дума. Разг. Говоря внимателно, премислям всичко, което казвам.