прѐсен - единствено число, мъжки род, нечленувано прѐсния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прѐсният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пря̀сна - единствено число, женски род, нечленувано пря̀сната - единствено число, женски род, членувано пря̀сно - единствено число, среден род, нечленувано пря̀сното - единствено число, среден род, членувано прѐсни - множествено число, нечленувано прѐсните - множествено число, членувано
1 нов - пресен - свеж 2 чист (за въздух) - пресен - свеж 3 неотдавнашен - скорошен - пресен (прен.) - недавнашен (поет.)Виж повече
- 1. пресен
- - Аста е риба прясна
ПРЀСЕН, пря̀сна, пря̀сно, мн. прѐсни, прил. 1. За храна, питие — който е произведен, приготвен, направен неотдавна, наскоро и пази добрите си качества. Противоп. стар, престоял.
Насреща в колбасницата донесоха пресни наденици, току-що натъпкани, още димят. А. Каралийчев, С, 253. Пред една задимена скара, претрупана с пресни кебапчета, един американец с фес викаше като луд. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. Разшета се домакинята, настани гостите, отряза от тортата, свари прясно кафе. Чудомир, Избр. пр, 140. Пресният сок и пюрето от моркови са с превъзходни диетични качества и лечебни свойства. Л. Петров и др., БНК, 104-105. Пресен хляб. Прясна салата. Пресни закуски. // За животински продукт — който е добит, получен неотдавна, наскоро и пази добрите си качества; непрестоял. Ще напълня кошчето през нощта, ще го грабна рано сутринта и тук — в града. Прясна риба! Прясна риба! — виках. Г. Караславов, Избр. съч. I, 84. Мама сложи в кошницата няколко пресни яйца, шише мляко, грозде, круши. В. Бончева, АП, 43. С едно навлизане в гората той се връщал претоварен с пресен дивеч за вечеря. О. Василев, ЗЗ, 27. „А тези раци пресни ли са, момче?“ .. „Пресни, пресни, господарю; днес по зори съм ги ловил.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 13.Виж повече2. За плод, цвете, трева и др. — който е откъснат, набран или окосен неотдавна, наскоро и пази естествения си вид; свеж, неизсъхнал, неувяхнал. — Тук има череши — каза свенливо госпожица Маринова .., — току-що сме ги набрали, съвсем са пресни, свежи. К. Калчев, ПИЖ, 157. — Какви чудни домати съм ял в Търново! Едни топчести, червени и толкова пресни, че ги гълтах със сутрешната роса. Г. Белев, КВА, 283. Прясно кокиче краси русите коси на Цонка. То дъха младост, любов. Ц. Церковски, Съч. III, 193. Проскърца кола, остави след себе си лента прах и сладък дъх на прясно сено. Ил. Волен, ДД, 91.
3. За вода — който е налят неотдавна, наскоро. Стойна донесе стомните, и аз се напих хубаво със студена и прясна вода. Елин Пелин, Съч. IV, 108. Между товарите бяха и две бъчви с прясна вода, взета от близкия извор. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 79. — Би ли ми донесъл прясна водица .. — замоли Васил. — Знаеш ли как ми се пие! М. Грубешлиева, ПИУ, 256.
4. За хранителен продукт — който не е отлежал или не е подлаган на допълнителна обработка (сушене, престояване в саламура, осоляване, мариноване и др.). От съставните части на прясното сирене тя [млечната захар] се разпада най-бързо. Н. Димов и др., ТМ, 138. Носеха със себе си пресни и сушени плодове и други неща за ядене. Ил. Волен, БХ, 13. Гъски с прясно зеле, яйца на очи с чисто краве масло .. и какво ли не още беше наредено и ни чакаше — гладни, нетърпеливи, весели. Г. Караславов, Избр. съч. II, 292. Тя самата много обича риба. Солена, пресносола и прясна. Н. Каралиева, ЯЧ, 142. Пресни и сушени гъби. Прясно и солено месо. // За масло, получено от мляко — който не е обработван чрез претопяване. Сиренето .. се претрива през гевгир и се смесва с разбитото на крем прясно масло. Л. Петров и др., БНК, 163. Нонка поиска да донесе прясно масло от къщи, но Тотка ѝ се скара. К. Петканов, ЗлЗ, 235. И родила е Кралица; / родила мъжко детенце, / с руйно го вино окъпа, / с пресно го масло намаза. Нар. пес., СбНУ II, 154.
5. За лук, чесън и др. — който се бере и консумира още неузрял, зелен; млад. Противоп. стар. В подходяща тенджера се слагат маслото и се запържва пресният лук, нарязан на дребно. Н. Сотиров, СК, 276. Майката издърпа чевръсто кръгла паралия и нареди върху нея .. няколко глави пресен чеснов лук, няколко стръка пресен кромид и паница незапържен фасул. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 12-13. // За картофи — който се вади и консумира още преди да е завършил развитието си. Противоп. стар. В кошницата, изплетена от необелени върбови пръчки, имаше пресни картофи. Б. Несторов, СР, 16.
6. За въздух — чист, незастоял; свеж. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. От близкото село се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух. Елин Пелин, Съч. II, 82. И пресния въздух на утрото хладно / гърдите поемат дълбоко и жадно. П. К. Яворов, Съч. I, 91. // За вятър — който носи прохлада; свеж, прохладен. Пресен ветрец полъхва от клисурите. П. Тодоров, И I, 125. Лек ветрец иде от Балкана — тънък, пресен, студен, като изворна вода. К. Константинов, ПЗ, 86.
7. За извор и под. — сладководен; пресноводен. Живите същества определят със своя живот състава на атмосферата .., характера на природните води (речни и езерни), на пресните, солените и част от минералните извори. Б. Ангелов, ЗМ, 32-33. Според вкуса и дъха изворите биват пресни, .. солени. К. Смирнов, З, 54.
8. Прен. Който е, съществува отскоро, появил се е, станал е неотдавна, наскоро; нов. Противоп. стар. Времето се промени и една нощ върху стария сняг наваля нов, пресен. Й. Йовков, ВАХ, 121. — Ето, виж това — рекох аз .. И показах дланите си, зачервени от въжето и надути от пресните мазоли. Б. Райнов, ДВ, 177. Прекрачи стария праг на каменната църковна ограда и спря пред рохкавата пръст на двата пресни гроба. Ст. Сивриев, ПВ, 146. Когато потънах в бурното движение на големите парижки булеварди, в паметта си носех съвсем пресни впечатления от виденото в Лондон. Ив. Мирски, ПДЗ, 75. // За боя, вар и др. — който е нанесен, положен неотдавна, наскоро. Боите изглеждаха тъй светли и пресни, като че бяха сложени вчера. Й. Йовков, Ж 1930, 93. Разтворени са всички врати, отвсякъде лъха на чистота и свежест, от стените — на прясна вар. Д. Талев, ПК, 615-616. Русите ѝ коси бяха зле пригладени с ръка, червилото на устните ѝ беше съвсем прясно. Д. Ангелов, ЖС, 262. // За кръв — който е пролят неотдавна, наскоро; незасъхнал. Кръвта беше още прясна, незасъхнала. Й. Йовков, ВАХ, 125. На едно място шумата наистина беше опръскана с алена, прясна кръв. Д. Калфов, Избр. разк., 35. „Замириса ми на кръв, на прясна кръв!“ Ив. Вазов, Съч. ХII, 50.
9. Прен. Разг. Който е отскоро, от неотдавна някакъв; млад, скорошен, нов. Като тип на народен избраник достатъчно е .. да изложим биографията на най-пресния крайдунавски депутат. Ал. Константинов, Съч., 232. Аз, пресен гост в Букурещ, .. отивах при Каравелова. Ив. Вазов, Съч. ХII, 161. — Ей, годеници! — за небето ли сте тръгнали, та бързате тъй? .. Едвам тук Бучин узна, че води пресни годеници. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 31. Пресен абсолвент. Пресни новодомци. Пресни съпрузи.
10. Прен. За сили — който се проявява в пълната си степен; нов, неизтощен, неизчерпан. Вървим решително, с пресни сили. Колкото повече се изкачваме, толкова повече билото изглежда, че се издига. Бл. Димитрова, Лав., 30. Той се чувствуваше бодър, силите му бяха съвсем пресни. К. Калчев, ЖП, 140. Чакал пари, за да се завърне в своето отечество, където с пресни сили ще се залови да принася полза на своя мил народ. М. Георгиев, Избр. разк., 190. На млади години .. сърцето ни е спокойно, силите пресни. Пч, 1871, кн. 2, 31.
11. Прен. За подкрепления, военнни сили и др. — който е със запазена боеспособност, все още не е влизал в сражение, бой. На немците бяха придошли пресни подкрепления. П. Вежинов, ЗЧР, 156. От Пелпонес вече прииждаха пресни сили, войници, въоръжени с каквото им е попаднало в ръка. Й. Вълчев, СКН, 162.
12. Диал. За тестени изделия — безквасен. Старата развърза някакво възелче, извади оттам един лев и прати децата да купят сода за хляб — за прясната пита, докато втаса другият [хляб]. Кл. Цачев, ГЗ, 19-20. Да изкара девет фурни кисел ляб / и йоще девет пресен ляб. Нар. пес., СбНУ ХIV, 89. Два пъти на ден ляб меса / и за нас пресна погача! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 113.
13. Диал. За вино — който е още непрекипял, млад. Около крайт на вечерята, .. пак по кумова заповед, донася се прясно вино и чисти чаши, та се пият здравици. СбНУКШ ч. III, 63. Въглена киселина излиза и ветрее из мустото (прясно вино) и тя докарва да шумти виното докле да преври. Й. Груев, Лет., 1872, 237. Я извади ти по един пресен пелин да му дръннем сабахлаин. Ил. Блъсков, ПБ I, 62.
14. Диал. Който има здрав, бодър, жизнен вид; свеж. Край тях [мъжете] стъпваше жена му, прясна и хубава, каквато беше в най-първата си младост. Р. Сугарев, СС, 126. Имаше такова момиче, прясно като пъпка на роза, което се казваше Ана. С. Севнерняк, ИРЕ, 126. Косите ѝ бяха гладко прибрани на път, страните ѝ пресни като праскова. Й. Йовков, СЛ, 168. Един рояк от хубави моми привличаха очите и сърцата с милите си погледи, с пресните си и розови лица. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 838. От що тези пъргави, червендалясти, кравени и пресни синковци [учениците] заприличват на сянка, когато поченат да посещават училището? Ступ., 1875, бр. 9-10, 66.
15. Диал. За възраст, години — ра̀нен, крехък. Аз сянката съм на Мария. Вий ме / убихте в пресната ми възраст. Чакам / от вас да чуя думата желана. Ив. Вазов, ИГП (превод), 49. Само с тебе мога радост / да намирам в тоя свят; / а без тебе — в прясна младост / ща да капна като цвят. Й. Груев, Г, 19.
◊ Прясна вода. Изворна, речна или езерна вода, която за разлика от морската вода не е солена; сладка вода. Албатросите, които могат да живеят дълго време без прясна вода, може би ще ни подскажат по какъв начин трябва да конструираме икономически станции за обезсоляване на морската вода. Ц. Цанев и др., ЧП, 5. Без да се запасяват с прясна вода, корабите ще се отправят на далечно плаване, снабдени със специална апаратура за пречистване на морската вода. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 5. Прясно мляко. Мляко в суров вид, необработено или само сварено. Донасят ми закуска — чаша прясно мляко с печен хляб. Л. Стоянов, Х, 148. Дорде се отвари прясното мляко, тя ще избие подквасеното от вчера. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167.
~ Да е хаирлия бургия и прясна чивия. Диал. Благословия при пиене или когато няма какво друго да се благославя. Като прясно сирене. 1. В съчет. с гл. р е ж а, р а з р я з в а м и под. Много лесно, без усилие (режа, разрязвам нещо). — Ако вие го би видели как той се приближава до касата с генералско хладнокръвие, как си поплюва на ръцете и как реже желязото като прясно сирене, то би го целунали. З. Стоянов, ХБ, 146. Легионе херувими и серафими летяха около мене и със своите огнени мечове режеха облаците като прясно сирене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 81. 2. В съчет. с гл. к о л я, р а з с и ч а м и под. Жестоко, безпощадно (коля, разсичам някого). Турците в отчаянието си са клале като прясно сирене сяка жива християнска душа. НБ, 1876, бр. 27, 108. На това място турците са са приготовляле да посрещнат московските казаци и да ги изсекат като прясно сирене. П. Хитов, МП, 150. Прясна душа. Диал. Наскоро починал член от семейството. Кога има прясна душа вкъщи, не бива да ся преде срещу петък. Н. Геров, РБЯ IV, 377.