пресметлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * пресметлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пресметлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пресметлѝва - единствено число, женски род, нечленувано пресметлѝвата - единствено число, женски род, членувано пресметлѝво - единствено число, среден род, нечленувано пресметлѝвото - единствено число, среден род, членувано пресметлѝви - множествено число, нечленувано пресметлѝвите - множествено число, членувано
1 прагматичен - практичен - пресметлив 2 прагматичен (книж.) - практичен - пресметлив - пробивен (разг.)
ПРЕСМЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който върши всичко със сметка, търси във всичко изгода, облага.
Костов съзна, че тя щеше да остане любовница на Борис, но вече пресметлива, невярна и може би подла като всички жени, които продаваха любовта си за пари. Д. Димов, Т, 364. Въкрил, какъвто е пресметлив и очеваден мъж, от парата сто ще направи. Г. Караславов, ОХ IV, 11. Враговете му думаха, че е студен и пресметлив човек, та ходи, гледа и дебне като котка. А. Дончев, СВС, 165. — Хората сигурно са ви отминавали с недоумение. — Или завист, защото са премного ангажирани и пресметливи. Б. Балабанов, Избр. п II, 67.Виж повече2. Който съдържа, в който се проявява сметка, стремеж да се извлече изгода, облага. Завладя ме чудно спокойствие, примесено с пресметливо любопитство .. Два пъти прочетох текста на кратката разписка. А. Гуляшки, ЗР, 81. Нейният [на Керка] недостижим, възхитителен образ грееше ярко в инак сухата му, пресметлива и хладна душа! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 71. С дръзко и пресметливо хладнокръвие той реши да поведе хората си срещу заптиите. Ст. Дичев, ЗС II, 59.