привѐтливо -
ПРИВЕТЛЍВО нареч. 1. С благоразположение, доброжелателност, добро отношение; мило1, дружелюбно. Те влязоха в чакалнята на лекаря смутени, плахи, но той ги посрещна приветливо. Д. Талев, СК, 88.
Райна се смути и неуверено поздрави. Старата Влаева приветливо кимна с глава. Ем. Станев, ИК I и II, 56. Тя се усмихваше приветливо и подканящо, и малко срамежливо, както трябваше да бъде. А. Гуляшки, ЗВ, 321. — Питай — рече Ивайло приветливо, — само ела на светлото да се видим. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 340.Виж повече2. Приятно, весело. Цъфналите овошки приветливо се белеят над всеки зид. Й. Йовков, Разк. I, 163-164. Снежните върхове, очистени от мъглите, приветливо блестят в лазура. Ив. Вазов, ПЕМ, 85.
3. С гл. с ъ м, с т а в а м в З л. ед. Означава, че някъде има приятна обстановка, която предизвиква хубаво настроение, удоволствие. Зеленият абажур светна, .., в стаята стана някак по-топло и приветливо. А. Гуляшки, МТС, 5.