призва̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано призва̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член призва̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член призва̀на - единствено число, женски род, нечленувано призва̀ната - единствено число, женски род, членувано призва̀но - единствено число, среден род, нечленувано призва̀ното - единствено число, среден род, членувано призва̀ни - множествено число, нечленувано призва̀ните - множествено число, членувано
1 предопределен (за човек) - призван
ПРИЗВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има, притежава необходимите за дадена дейност качества, способности, който има призвание за нещо.
Той се смяташе за призван драматург и бе решил да посвети живота си на театъра. М. Кремен, РЯ, 516. Този, когото нарекоха Мустафа ага, само вдигна ръка и патардията стихна. — Чакайте! — изрече невисоко той, с онази сдържана строгост, която отличава истинските началници, не назначените, ами призваните. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 281. Той жаждеше да стане деятел, едно гръмко име в България, а такова нещо само политиката можеше да даде, и той се фърли стремглаво в политиката, за която не беше ни призван, ни готов. Ив. Вазов, Съч. VIII, 108. И другите членове [на комисията] .. не са се счели призвани да определят най-подходящото за България държавно устройство. С. Радев, ССБ I, 71.Виж повече2. Обикн. с предл. з а или следв. изр. със съюз д а. Който е предопределен да извърши нещо, да осъществи някакво дело, да изпълни някаква мисия. — Човекът е призван да променя и създава! Л. Дилов, МСП, 88. Климент считаше себе си призван за велики дела и се сравняваше в душата си с Ришельо. С. Радев, ССБ I, 187. „Що диря ази тук? Аз сам гася свещта, която бях призван да паля.“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 120. Там [в Моравия] св. братя с истинна апостолска ревност извършиха делото, за което бяха призвани, учили децата, устройвали богослужението все на славянски език. Р. Каролев, УБЧИ, 16. Мнозина са звани, малцина са призвани. Погов.