прикосновѐние - единствено число, нечленувано прикосновѐнието - единствено число, членувано прикосновѐния - множествено число, нечленувано прикосновѐнията - множествено число, членувано
ПРИКОСНОВЀНИЕ, мн. -ия,
ср. Остар. Книж. 1. Пряка връзка, допиране между две неща; съприкосновение, допир. Балът беше в разгара си. .. Гладкия лъскав паркет .. издаваше глух приятен шум от лекото прикосновение на крачетата, обути в атлазни ботинки. Ив. Вазов, Съч. XI, 198. Прехласнатият момък почувствува до сърцето си топлите гърди на девойката. Това сладко прикосновение превърна всичката му кръв в жилите на пламък. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98.Виж повече2. Прен. Връзки (духовни или социални), взаимоотношения при общуване с някого или нещо; допир, контакт. Можем да разберем порива на ония високи умове, които във верността си към църквата не ослепяват за човешката необходимост от прикосновения с изкуството. Н. Драгова, КО, 32. Обичаите се запазват, развиват или отпадат в зависимост от много условия в живота: домашното благосъстояние, прикосновението с цивилизацията, политическия живот и пр. и пр. Пряп., 1903, бр. 73, 3. Авторът [П. К. Яворов] преплита в песните си мрака и лъчите на своята душа .. Има широко и всестранно прикосновение с мрака и лъчите в съвременния живот на народа ни. А. Страшимиров, КС [еа].