прилѐжен - единствено число, мъжки род, нечленувано прилѐжния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прилѐжният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прилѐжна - единствено число, женски род, нечленувано прилѐжната - единствено число, женски род, членувано прилѐжно - единствено число, среден род, нечленувано прилѐжното - единствено число, среден род, членувано прилѐжни - множествено число, нечленувано прилѐжните - множествено число, членувано
ПРИЛЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който проявява усърдие, старание, прилежание; усърден, старателен. Беше стеснителен, но много прилежен ученик и завърши гимназията с отличен успех още преди пет години. П. Вежинов, ДБ, 48.
Хубаво е да бъдеш прилежен и упорит като спортист, но още по-хубаво е ако проявяваш същата прилежност и упоритост навсякъде — в училище, в учреждението. НС, 1955, бр. 92, 3. Орисниците на детинството на Нитче .. не са могли да се нарадват на хубавото, прилежно и благочинно момче. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 5.Виж повече2. Който се извършва с голямо старание, усърдие. Той беше слаб и болезнен малко .., но всички вярваха, че се касае за едно временно разстройство, което при едно по-прилежно лечение, ще мине безследно. К. Величков, Събр. съч. VIII, 68.