прилѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време прилѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време прилѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време прилѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време прилѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време прилѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време прилѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прилѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прилѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прилѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прилѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прилѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прилѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прилѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прилѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прилѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прилѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прилѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прилѐпвайки - деепричастие прилѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прилѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прилѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прилѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прилѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прилѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прилѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прилѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прилѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прилѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прилѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прилѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прилѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прилѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прилѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прилѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прилѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прилѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИЛЀПВАМ1, -аш, несв.; прилепя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прикрепвам трайно нещо към друг предмет, обикн. чрез лепливо вещество; залепвам1. Жаловита жена ..; очи си от сълзи обърса; на всяк гроб запалена вощеничка прилепи. Ил. Блъсков, ЗК, 4. Донесоха миризливи борикови вейки от планината, и обвиха с тях гредите и дъгата, на която прилепиха надпис донесен нарочно от Пазарджик. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи вулината с плика и тогава му го занеси. АНГ I, 1911, кн. 1, 421. Прилепваш пощенската марка на плика и го пускаш.Виж повече2. Прен. Допирам плътно и притискам нещо до друго нещо; залепвам1, долепвам. Ванковски прилепи гръб на облегалото на стола и сложи ръце на ръба на масата. Д. Калфов, Избр. разк., 227. Аз сядам на черджето и прилепвам гръб до пещта, която цял ден е топла. Т. Влайков, Пр I, 9. Княгиня София грабна иконата и прилепи устните си върху светия образ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 91. А царицата, .., се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му. Н. Райнов, БЛ, 160. Тя скочи, обгърна го през шията и прилепи снага о него. Г. Райчев, ЗК, 172.
3. Пристроявам сграда или помещение така, че да се долепва, опира до друга сграда. Тасю си разшири двора .. Сред тоя двор построи той каменна къща ..; зад къщата прилепи топъл обор за впрегатния добитък. А. Страшимиров, А, 532. Спиро Крайчев прилепи още една стаичка към къщурката си. Д. Талев, ПК, 804. Преправиха те [Стрезю и Кендибаша] механата на Куция Славчо, прилепиха и дюкен, и берберница. Ц. Церковски, Съч. III, 267. Още тогава Станчо порече, че трябвало да прилепят четвърта одая, .., ама Стоян не иска — искаше къщата на Станчо Мухтар да израсте наново из пепелищата непроменена. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 546. прилепвам се, прилепя се страд.
ПРИЛЀПВАМ СЕ несв.; прилепя̀ се св., непрех. 1. Допирам се плътно или се притискам към нещо или към някого. В подземието беше тъмно. Кабакчиоглу — щом влезе — се прилепи о зида му, докато вземе да различава по нещо в мрака. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 463. Той я улови през кръста, но толкова плътно, щото телата им се прилепиха едно до друго от коленете до гърдите. Д. Димов, Т, 109. Внезапно санитарна колона премина по главната улица, като пръскаше кал и вода. Унгарците се прилепваха до стените, жените криеха скъпите си рокли. П. Вежинов, НС, 82. Гунка го погледна в очите, после скочи изведнъж и се прилепи на гърдите му. Г. Райчев, ЗК, 229. Много усърдно играехме на криеница и в страха да не ни открият прилепвахме се колкото можехме до момичетата. М. Радев, СР, 16. — Изляз оттам, аз няма да те изям. Какво си се прилепила о стената и трепериш. П. Тодоров, Събр. пр II, 306.
2. Прен. Разг. Присъединявам се към някого или към някаква група с някаква цел (като наблюдател, участник в разговор, за общуване и под.). В това време Малък Борован, който навсякъде следваше Евгени, също дотича и се прилепи към групата. Д. Ангелов, ЖС, 612. Дребната женица .. шета насам-натам из черквата, прилепва се до някоя по-високопоставена личност и подшушва на ухото ѝ да заповяда в къщата на булката. Св. Минков, РТК, 132. // Неодобр. Ставам привърженик на политическа партия, групировка, политик и под. обикн. за да получа облаги. Той се прилепи до властвующата партия, който му даде служби и депутатство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104. Той не бе уважавал Загорски заради службата му. Още по-малко го уважаваше сега, когато се бе прилепил към Регентството и към самия Стамболов. В. Геновска, СГ, 528.
3. Прен. Привързвам се душевно, емоционално към някого или към нещо; прилепвам2. Русин се прилепи до младата си жена и се откъсна от родителите си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 154. Добре, ама жената свикна с нас, пък и децата се прилепиха о нея, като да им беше съща майка. Й. Йовков, ЖС, 75. Поп Анастас продължи: — Полека — лека нашите хора днес от тоя край, утре от оня край се прилепвали към селото. Цв. Минков, МЗ, 78. Стоян Глаушев доста време живя между преспанци като чужда птица в чуждо ято. .. Но въпреки огорченията и разочарованията, които му поднасяше новият му живот, той се прилепваше все по-плътно към него. Д. Талев, ЖС, 81. И късно, чак у Преслав, разбра царят, че грешка е сторил, като е взел ромейка златокоса за съпруга. Ала прилепи се сърцето му към нея — и не дръзваше нищо да ѝ рече. Н. Райнов, КЦ, 37.
ПРИЛЀПВАМ2, -аш, несв.; прилѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прилѐпнат, св., непрех. 1. Плътно се допирам до повърхността на нещо. Тялото на видрата е напълно пригодено за живот във водата. То е покрито с гъста къса козина, която прилепва много плътно. П. Петков, СП, 13. За да прилепнат плътно към цилиндричното тяло, пластинките се извиват дъговидно. К, 1963, бр. 1, 46. Ситроенът е хубава и силна кола. При голяма скорост прилепва към асфалта и няма риск да изхвръкне от някой завой. Б. Райнов, ГН, 210. В средата на прохода лежеше една мъртва лястовица; хубавите ѝ крилца бяха плътно прилепнали о тялото. Св. Минков, СЦ (превод), 71.
2. Разг. За дреха, обувки и под. — плътно прилягам, лежа добре, по мярка съм на някого. Аз бях щастлив да нося стари палта от моите девет вуйчовци, но нито едно не ми прилепваше. З. Сребров, Избр. разк., 136.
3. Прен. Разг. Привързвам се душевно, емоционално към някого или към нещо; прилепвам се. Марийка прехапа уста, помълча и пак каза: — Не прилепнахте един към друг с Нонка. Ти ли си причина, тя ли. И. Петров, НЛ, 213. Ако той прилепнал към селския живот, .., то не било и не произхождало от чувства на селска култура и понятия, но просто от нямане какво да прави нещо по-важно и по-сериозно. З. Стоянов, ХБ, 49-50.