прѝнос - единствено число, нечленувано прѝноса - бройна форма прѝносът - единствено число, членувано - пълен член прѝноси - множествено число, нечленувано прѝносите - множествено число, членувано
ПРЍНОС м. 1. Само ед. Книж. Важна, ценна придобивка, ново откритие или достижение, създадено от дейността на някого като негова заслуга за развитието на обществено дело, наука, изкуство и др.; влог. Съвременниците му [на Левски] правилно са схващали .. приноса му в идеологията и практиката на националноосвободителното движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Приносът на Добри Христов в изграждането на младата музикална култура в новоосвободеното отечество бе огромен. Ст. Грудев, ББ, 33. Голям принос в развитието на писмеността направили финикийците. Ист. V кл, 1980, 69. Давам принос. Имам принос. Личен принос. Достоен принос. Научен принос.
2. Писмено произведение, научно съчинение или под., което дава нещо ново в някаква област. В. И. Григорович като славист е дал редица изследвания .. и благодарение на тези негови приноси славистиката е могла да попълни онази голяма празнина, каквато е била недостатъчното познаване на българския език и книжнина. Б. Ангелов, ЛС, 153. Често с хумор, с игрив език, .., редакторът разглежда и филологически въпроси, .., особено историческите и народописните приноси, най-много с добре записани народни песни от Източна и Западна България. М. Арнаудов, БКДБ, 36. Най-сетне много приноси в полза на славяните пристигват и в редакциите на газетите. СПл, 1876, бр. 25, 99. В тоз именно журнал [списание „Праг“] Антон обнародва доста свои белетристични и критични приноси (дори и стихотворни преводи) с псевдоним К. Кънчев. Ст. Младенов, СбАСЕП, 33. Обещаните спомени .. ни изненадаха обаче със своята краткост. При всичко това трябва да се благодари на г-на Ригса и за тоя малък принос. Ив. Шишманов и др., СбНУ ХI, 592.
3. Остар. и диал. Дар, подарък, дарение. — И взеха злато, ладан и смирна да Му поднесат принос като на цар. Н. Райнов, БЛ, 112. Всичкият католишки свят е помогнал с парични приноси, за да се издигне един музей. К. Величков, ПССъч. VIII, 141. Живко подаде Драгану и една кръпа, в която бяха връзани много жълтици. — Любезни ми тате, .., приемете настоящийт ми принос. П. Бобеков, БВК (побълг.), 65. Добродетелната дружина? Какво е вършила тя в разстояние на толкози години, като е разполагала със сумите от завещания и от други разни приноси за нашия народ? НБ, 1876, бр. 18, 72. За да са не яви с празни ръце, той улови една дърта кокошка и я занесе. Хитър Петър му поблагодари за приноса. У, 1871, бр. 21, 368. // Диал. Дарение за младоженците на сватба; поклон. Колективистичен остатък при днешните сватби е т. нар. принос, сиреч сватбени подаръци. Ив. Хаджийски, БДНН I, 82. И те се зажениха. Започнаха [учителите] да дохождат с булките си още по̀ с богати приноси, подаръци и каниски. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 581.
4. Остар. Само мн. В миналото — парични плащания, с които общината облага гражданите при извършване на благоустройствени работи; местни такси.
5. Рел. Религиозен обред, включващ даряване на божеството; приношение, жертвоприношение. И стояхме ние прави на лявата страна, докато Исмаил бей свърши приноса си на старите богове на тая земя. А. Дончев, ВР, 94.
6. Рел. Дарове, обикн. храна, раздавани в чест на божество, светец, или за успокояване душата на покойник с изпълняване на ритуални действия; приношение. Приноса же или по-право дарбата, която им [на самодивите] е дарявал народа, била по едно шаро (пъстро) агне. Г. С. Раковски, БС I, 164. Подир сяко богослужение в старо время ся слагало от приносите на верните и трапеза. Д. Душанов, ИПЧ, 64. Тоя престол ся нарича жрътвеник, а хлябът — просфора. Което ще рече принос, защото го принасят дар набожни людие. Д. Манчев, НН (превод), 137.138.
7. Диал. Обред с гощавка за помен на умрял след погребението му; погреб (Н. Геров, РБЯ).