присмеху̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано присмеху̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член присмеху̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член присмеху̀лна - единствено число, женски род, нечленувано присмеху̀лната - единствено число, женски род, членувано присмеху̀лно - единствено число, среден род, нечленувано присмеху̀лното - единствено число, среден род, членувано присмеху̀лни - множествено число, нечленувано присмеху̀лните - множествено число, членувано
ПРИСМЕХУ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съдържа или изразява присмех; подигравателен, насмешлив, ироничен.
Всяка дума от тая присмехулна и поучителна сатира трябва да намери съответен музикален израз. Ст. Грудев, ББ, 28.Виж повече2. За човек — който обича да се присмива, да се подиграва; насмешлив, закачлив. Той [О. Уайлд] беше един Дон Кихот с бяло цвете на бутониерата. Парадоксите на мисълта му и острият, но привидно небрежен поглед на присмехулен ирландец — бунтар и диктатор на модата, на вълшебника .. и на остроумния комедиограф, съвсем не са безопасни. Е 2001, 2000, бр. 5 [еа]. // Който е присъщ, характерен за такъв човек. Все ми се иска сега, днес, да се надявам на природата на българската душевност, на стипчивия, понякога присмехулен, понякога униващ, но винаги остър ум на българина, че сами няма да се оставим, че няма да надничаме към европейския свят като зад ъгъл. Култ., 2002, бр. 22 [еа]. Тази странна раздвоеност подразни Тапата. На тези побъркани ръце подхождаше остра физиономия с тънки присмехулни устни и бърз, нахален, любопитен поглед. Е. Кузманов, ЧДБ, 24.