присто̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано присто̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член присто̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член присто̀йна - единствено число, женски род, нечленувано присто̀йната - единствено число, женски род, членувано присто̀йно - единствено число, среден род, нечленувано присто̀йното - единствено число, среден род, членувано присто̀йни - множествено число, нечленувано присто̀йните - множествено число, членувано
ПРИСТО̀ЙНО
нареч. Книж. 1. Прилично, благоприлично; благопристойно. Противоп. непристойно, неприлично, неблагоприлично. Макар аз да се държех много пристойно и да бях неговият [на Нафи бей] най-добър ученик, той и на мене гледаше зле. С. Радев, РС 1994 [еа]. Да се стои гологлав пред когото и да било .. се смяташе за обидно, пристойно само за робите. А. Гуляшки, ЗВ, 62. Поканиха Мария да седне помежду графинята и дъщеря ѝ Амалия, нъ тя ся отказа пристойно, като мислеше за неприлично да седне тя на почетното място. Х. Пашов и др., ЦП (превод), 109.Виж повече2. Остар. По подходящ, съответен начин; подобаващо. Состоянието на Болгария е изложено в писмото; нуждите ѝ и желанията ѝ са изложени много ясно и умерено и всяк пристойно ще ги оцени. ЦВ, 1857, бр. 320, 108. Придружен от владиката .., посети [Садък ефенди] и девическото училище на г. Димитра Трайковича, който пристойно посрещна тия почтени посетители. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. // Както трябва, достойно. Должността наша като истинни чеда на нашето отечество Болгария пристойно щяхме да изполниме. ЦВ, 1859, бр. 433, 1. Маркиан, който не беше слаб и страхлив като Валентиниана, прие дерзновено това известие, отговори пристойно на Атила. Г. Кръстевич, ИБ, 401.