пристрастѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
пристрастѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
пристрастѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
пристрастѐна - единствено число, женски род, нечленувано
пристрастѐната - единствено число, женски род, членувано
пристрастѐно - единствено число, среден род, нечленувано
пристрастѐното - единствено число, среден род, членувано
пристрастѐни - множествено число, нечленувано
пристрастѐните - множествено число, членувано
1 пристрастен - запален (прен.) - увлечен - влюбен
2 субективен - пристрастен - необективен
3 заинтересован - пристрастен
ПРИСТРА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който проявява пристрастие (в 1 знач.), който се ръководи от лични подбуди, чувства, предпочитания; необективен, предубеден. Противоп. безпристрастен, обективен. Австралиецът не е никак пристрастен, чувството на обективност у него е добре развито. П. Вежинов, ДМ, 50. Не беше вярно, че изпивал всичкото вино за причастието. Клисарят, лично засегнат, беше пристрастен. В. Андреев, ПР, 161.