Основна форма: присъ̀ствие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

присъ̀ствие - единствено число, нечленувано
присъ̀ствието - единствено число, членувано
присъ̀ствия - множествено число, нечленувано
присъ̀ствията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 наличие (книж.) - наличност (книж.) - присъствие

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 присъствие - отсъствие

Резултати от: Речник на българския език

ПРИСЪ̀СТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Пребиваване, стоене на определено място при извършване, осъществяване на нещо. От съседните маси се извърнаха и погледнаха насам: как смеят войниците да седят в присъствието на офицера? Ст. Дичев, ЗС I, 591. Господин Рилски, нали ще дойдете и вие? Сказката обещава да бъде много интересна. — Няма ли да ви преча с присъствието си? К. Петканов, В, 50. Мушморока Алурков се обърна с лице към секретарката и каза възмутено: — Юрукова, дори в мое присъствие не се свените да ме клеветите пред началството. Й. Попов, СЛ, 47. На края на софрата седеше баба Тота. И някъде близо до нея се бях свил и аз, стараех се да бъда незабелязан, да не се чувствува присъствието ми. Искаше ми се да ме забравят. К. Калчев, ПИЖ, 54. // Съществуване, битуване, наличие на някого някъде. Обувките беше върнал лъснати Ромео, а беше ги отнесъл снощи от кухнята, за да остави свидетелство за своето присъствие. Ив. Вазов, Съч. IX, 213. Райко Вардарски отговори на поздрава ѝ с по-силен глас, отколкото беше нужно, за да прикрие смущението си. И вече не я погледна до края на обеда, но непрестанно чувствуваше присъствието ѝ, следеше с мисълта си всяко нейно движение. Д. Талев, ПК, 84. — В гората всяка кибритена клечка, костилка, всеки конец издават присъствието на човека.Х. Русев, ПС, 134. — Какво желаете? — попита редакторът, също зачуден от присъствието на толкова стражари пред вратата му. Ив. Вазов, Съч. IX, 163.

2. Съществуване на нещо, наличност, наличие, на някакъв факт или на резултат, следа от някаква дейност, процес, развитие. В християнското художество висшите образи трябваше да се оживяват чрез присъствието на човешки черти. Вл. Свинтила, СЗЗ, 355. Присъствието на славянска кръв у Нитче не е за отричане. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 6. Отличителната черта на гранита е присъствието на кварца в гранитната скала. П. Делирадев, В, 42. Присъствието на железницата .. не се отразява в нищо на живота на тукашното население. Ив. Вазов, Съч. XVII, 24. Богато е и присъствието на различни птици [в резервата]. ПЗ, 1981, кн. 10, 20. Чувствува се присъствието на нещо ново, бодро и животворно. Й. Йовков, Ж 1920, 40. ● Обр. Имаше следи от присъствие на опитни ръце. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44.

Постоянно присъствие. Полит. Колективен, обикн. изборен, ръководен орган на партия, политическа или държавна организация, който разрешава текущи въпроси. Всички въпроси, които сe внасят за разглeжданe в съвeта, прeдваритeлно сe обсъждат от Постоянното присъствиe и партийната група. К. Странджeв, ЖБ, 133. Гостуващият в страната ни по покана на Постоянното присъствиe на БЗНС прeдсeдатeл на Финландския парламeнт и члeн на Цeнтралното управлeниe на Аграрния съюз във Финландия Кауно Клeeмола заeдно със съпругата си вчeра прeди обeд сe запозна с някои забeлeжитeлности на нашата столица. РД, 1963, бр. 171, 4.

~ Постоянно присъствие. Разг. Ирон. Човек или група от едни и същи хора, които винаги присъстват някъде или при някого, без да са задължени или да имат конкретна работа. От „Окопа“ най-напред се показа брадясалото лице на Къдря, член от постоянното присъствие на кръчмата. А. Каралийчев, ПГ, 145. Събери всичките си другари, основете си едно „Дружество на бостанските и други плашила“. Изберете си председател, петима души постоянно присъствие и трима членове. А. Каралийчев, ПГ, 27-28. Присъствие на духа. Книж. Състояние на спокойствие, душевно равновесие и стабилност. Каменов изглеждаше съвършено спокоен. „Какво удивително присъствие на духа!“ — си казвах в себе си. Т. Влайков, Съч. III, 60. — Добър ден. Искам да запазите самообладание и пълно присъствие на духа при това, което ще ви кажа. Й. Попов, БНО, 90. В следния миг се чу силен плясък на вода, след това нов плясък. Пешо, без да губи нито за секунда присъствие на духа, веднага скочи в реката и здраво хвана през кръста момчето. П. Вежинов, СО, 62. Но тя [Ирина] пак не загуби присъствие на духа и с някаква отчаяна решителност продължи да брани живота на фон Гайер. Д. Димов, Т, 591. Началникът се сепнал, изгубил присъствие на духа и прибързал да телеграфира в София, че тук е произлязъл бунт против властта. Т. Влайков, Съч. III, 59.

— Друга (остар., книж.) форма: п р и с у̀ с т в и е.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

присъ̀ствие Точка на присъствие. Вж. точка.