приу̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време приу̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време приу̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време приу̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време приу̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време приу̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време приу̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време приу̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приу̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приу̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приу̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приу̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение приу̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приу̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приу̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие приу̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие приу̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приу̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие приу̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приу̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие приу̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие приу̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие приу̀чвайки - деепричастие приу̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приу̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие приу̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие приу̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приу̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие приу̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приу̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие приу̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие приу̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приу̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие приу̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие приу̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие приу̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие приу̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие приу̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие приу̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие приу̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие приу̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; приу̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Уча човек или животно да навикне да прави нещо, да добие навик за нещо; привиквам2. Трябва да приучим нашите българи да се смеят, за да станат по-добри човеци. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 25. Подгответе детето за живота, приучете го да гледа на нещата право в лицето. Елин Пелин, Съч. ІV, 203. Като малък той обичаше да спи под открито небе. Приучил го беше татко му. Ем. Манов, БГ, 61. Аз я изслушах търпеливо, а после почнах да ѝ доказвам, че трябва да приучваме нашия син към самостоятелен живот. М. Марчевски, ТС, 10. Наглед бе [кончето] дребно и злоядо, стопанинът му комай го бе приучвал на диета. Ал. Томов, П, 40. Тарле отговорил, че не е други, а той самий е направил това, за да приучи мулето си да яде камене. Христом. ВВ І, 48. // Диал. Съветвам, научавам. Учи ме, мамо, приучи, / как да измамя момата, / момата Шинка Попова. Нар. пес., СбВСт, 147. приучвам се, приуча се страд. Кучето може да се приучи да се изправя на задните крака при произнасяне на думата „служи“. Анат. VІІІ кл, 158.Виж повечеПРИУ̀ЧВАМ СЕ несв.; приу̀ча се св., непрех. Създавам си навик да правя нещо; привиквам2. — Ето моя свят, си говори Харитина. — Цял живот ще гледам през прозореца свежата зеленина и ще се приучвам на спокойствие, равнодушие, безволие. А. Каменова, ХГ, 34. Привикването към общежитието се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. Бл. Димитрова, ПКС, 21. Тя още повече се приучи да си угажда, дорде ходиха с Доча по чужди места. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 129. От историята ние можем да извлечем ценна поука, можем да се приучим да управляваме себе си. Б. Пенев, НБВ, 50. Той се беше приучил, щом прекрачи тоя праг [на книгохранилището], да не мисли за житейските си работи и неволи. А. Дончев, СВС, 103. Лиляна се приучва да познава / посоката по немите звезди. Бл. Димитрова, Л, 130.