прищя̀вка - единствено число, нечленувано прищя̀вката - единствено число, членувано прищѐвки - множествено число, нечленувано прищѐвките - множествено число, членувано
ПРИЩЯ̀ВКА, мн. прищѐвки, ж. Своенравно, необосновано, случайно искане; каприз1.
Един цар няма право да има сърце; той е слуга на царството и трябва да жертвува прищевките си на дълга си. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 119. Има много случаи, когато в най-опасните минути възрастните и зрели мъже внезапно се обладават от наивните прищевки на малки деца. Й. Йовков, Разк. II, 114. Той предварваше и изпълняваше и най-малките ми прищевки. В. Друмев, И, 7. ● Обр. Прищевките на необуздания вятър донесоха от далечни гори две малки семенца и ги хвърлиха безсмислено далече едно от друго сред широкото поле. Елин Пелин, Съч. V, 68.Виж повече