приютя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време приютя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време приютя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време приютя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време приютя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време приютя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време приютя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време приютя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приютя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приютя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приютя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приютя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение приютя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приютя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приютя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие приютя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие приютя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приютя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие приютя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приютя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие приютя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие приютя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие приютя̀вайки - деепричастие приютя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приютя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие приютя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие приютя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приютя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие приютя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приютя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие приютя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие приютя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приютя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие приютя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие приютя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие приютя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие приютя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие приютя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие приютя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие приютя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие приютя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИЮТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; приютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Приемам някого или нещо при себе си, в дома си или на подходящо място, за да отседне, да се настани за една нощ или временно; подслонявам. — Навсякъде по света има добри хора, а на̀, да те приютят, да те нахранят. Откакто ходя по занаята, без покрив никой не ме е оставил. П. Константинов, ПИГ, 176. Когато тази пролет кооператорите от Осеново решиха да приютят тук, макар и временно, кооперативния добитък, те можаха да използуват само част от полуизгорелия обор. Ем. Манов, ДСР, 212.
2. Ставам, служа за подслон, покрив за известно време или за укритие при природна стихия, опасност на някого или нещо. Една сладкарница ги приюти за половин час — пиха топло кафе с престояли кифли. П. Вежинов, ВР, 91. В Европа имате лято, което разгонва със своето огнено дихание хората от градовете. Курортите ги приютяват. Б. Шивачев, Съч. I, 88. Първото, което възстановиха .. бе железарската работилница на крепостта и едно помещение да приюти хората. Д. Добревски, БИ, 179. Откъм съборената скала долетяха предупредителни сигнали да се крием: бомбиерите разбиваха по-едрите блокове с открит заряд. Една подмола ни приюти с Кольо. Н. Хайтов, ШГ, 98. ● Обр. Варовикът всичко приютява, всичко живо, от лишея до бора. Н. Хайтов, ШГ, 175. От малката наглед височинка се откриваше прекрасна панорама .. около могилата равнина бе приютила в пазвата си няколко села. Кр. Кръстев, К, 106. А след пир, а след звън пак самотен и бледен приюти ме безмълвна тъма. Хр. Смирненски, Съч. I, 13.
3. Давам възможност на бездомни, бежанци, изселници, укриващи се и под., да се устроят или укрият някъде, да имат дом за дълго или да се заселят; подслонявам. Никакъв знак не напомня, че тук баба Тонка е приютявала революционери, пренасяла е пушки, .., препращала е тайна поща. П. Стъпов, ГОВ, 58. Египтянинът е дълбоко миролюбив и гостоприемен .. На земята си той е приютявал и евреи, и арменци, и гърци. Г. Готев, ПШ, 64. ● Обр. Влад се опита да запали цигара. Насрещният вятър от движението му угаси кибритената клечка. Драсна втора, като я затули в две ръце и приюти захапаната цигара на завет в шепите си. Бл. Димитрова, ПКС, 279. Минавайки покрай хладилника, .., сграбчвах с едната ръка две-три неща, в другата приютявах бутилка вино .. и се отправях към кухнята. Г. Величков, НУ, 128-129.
5. Прен. Приемам на работа някого или го устройвам някъде, за да може да работи и да се издържа; подслонявам. Правилникът за университетската иерархия беше такъв, че ако някой искаше да се изкачи по стъпалата ѝ, трябваше да показва .. своята вярност към шефа, който милостиво го бе приютил. Д. Димов, Т, 96-97. Влечеше го [Ястреба] Америка. Накрай попадна и там. Един далечен сродник, бай Спиро, го приюти, взе го на работа в своята работилница. П. Бобев, К, 89. Изпрати доклада си в окръжния център и там го наградиха с такъв ритник, че се наложи да го приютим в нашата бригада. Д. Вълев, Ж, 35.
6. Прен. Давам утеха някому; приласкавам. В един момент, когато момичето щеше да заридае отново, тя го привлече пак на гърдите си. Приюти го, като родна рожба. Г. Райчев, ЗК, 187. Мисълта за сина му парализираше волята му .. Кой ще приюти сирачето, кой ще му протегне ръка, кой ще му каже добра дума. Кл. Цачев, ГЗ, 160-161. Разтвори сърдечни двери, / приюти ме, приюти! Хр. Смирненски, Съч. II, 78.
7. Прен. Приемам нещо с духовна стойност (мисъл, идея и под.) и го правя свое; възприемам. Различни по нрав, те до късно говориха, всеки с желание да проникне в мислите на другите, да проумее чувствата им, да ги приюти като близки в сърцето си. М. Смилова, ДСВ, 150. ● Обр. И възкръсна пак приказка свята / с аромата на пролетна нощ, / приютила мечта непозната / под крилата на звезден разкош. Хр. Смирненски, Съч. II, 124. приютявам се, приютя се страд.
ПРИЮТЯ̀ВАМ СЕ несв.; приютя̀ се св., непрех. 1. Намирам място, където да отседна, да се настаня, обикн. за да пренощувам или за кратко време; подслонявам се. Ханко напразно търсеше странноприемница, където да се приюти. А. Гуляшки, ЗВ, 597. Градчето се оживяваше. Бежанците се завръщаха, разчистваха развалините и се приютяваха в своите напуснати жилища. И. Петров, ЛСГ, 70. Той бързаше да се приюти в купето на своя влак и да подремне. Един час път. Бр. Йосифова, БЧМ, 205. — Отидох в гробищата, за да видя де ще се приюти безрадостното ми тяло. Ал. Гетман и др., СБ, 280.
2. Намирам място, където да се скрия от гонене, преследване или да се устроя за постоянно, да се заселя; подслонявам се. Баща ми оглеждаше голата стая в Касандрината къща, където се бе приютило нашето семейство. Н. Инджов, ПП, 56. Изгубил родители и дом отдавна, още тригодишен, той дълго време бе се приютявал де покрай леля си, де при други по-близки или по-далечни роднини. Ст. Марков, ДБ, 357. Според друго предание при завоюването на страната от турците някакъв български цар на име Петър се приютил в манастира. Ст. Михайлов, БС, 155-156. Понякога се приютяваха в огромната чакалня на Пенсилванската гара и наблюдаваха пътниците, които пристигаха и заминаваха. Ал. Бабек, МЕ, 145. — Българите, които са още по-нещастни [от елинския народ], защото нямат поне къс своя, свободна земя, където да се приютяват и подготвят за пълното събиране на народа си. Ст. Дичев, ЗС I, 281.
3. Намирам подслон някъде, за да се скрия за известно време, да се запазя от природни стихии, бедствия и опасности; подслонявам се. Виелицата се усилва. За наше щастие, наблизо зее отворът на подземна пещера, в която можем да се приютим, докато премине бурята. К, 1963, кн. 2, 17. // За плавателен съд — намирам пристан. В един от заливите .. се приютяваха рибарски лодки. П. Славински, ПЗ, 173.
4. Прен. Намирам спокойствие, сигурност, утеха някъде, при някого или в някакво занимание, работа и под.; прислонявам се. Огряна от блясъка на пламъците, .., Велислава беше готова всеки миг да се приюти в прегръдките на любимия си. М. Смилова, ДСВ, 114. Приютявам се под лъжата днес, за да възтържествува моята истина утре. Б. Болгар, ПД, 51. — Не ти вярвам — едва промълвявам аз. .. — Защото непрекъснато слушаш думите на доктора: Трябва да се оттеглиш от себе си, в четенето да се приютиш. Г. Величков, НУ, 165. ● Обр. Бездарността, която във всяко едно време се приютява към фондовете на разните министерства, не може .. да понася делото на честните труженици в областта на изкуството. К, 1926, бр. 99, 1.
— От рус. приютить.