про̀повед - единствено число, нечленувано * проповедта̀ - единствено число, членувано про̀поведи - множествено число, нечленувано про̀поведите - множествено число, членувано
ПРО̀ПОВЕД, -дта̀, мн. -и, ж. 1. Църк. Слово с религиозно-поучително съдържание, произнасяно от свещеник в християнска църква в края на празнично богослужение.
На църква започна да ходи само на големите празници. Но и там отиваше повече да критикува поповете и набожните лихвари, отколкото да слуша проповедите. Г. Караславов, СИ, 216-211. В него [Рилския манастир] са се стичали поклонници от околните села и градове не само да се молят Богу, но и да чуят проповед на свой език. Б. Пенев, НБВ, 44. Той [Софроний] не забравя своите задължения: обикаля епархията си, държи проповеди в неделни и празнични дни, дава мъдри съвети и напътствия на паството си. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. Погледайте на нашия епископ и на неговите помощници и сравнете техните действия с проповедите им! И тие изроди са не боят от Бога да произнасят името му и да са наричат христиене и човеколюбци! Л. Каравелов, Съч. V, 47. Чета проповед.Виж повече2. Литер. Само ед. Един от главните жанрове на средновековната религиозна литература, чиито произведения имат нравоучителен характер. Проповедта и поучението са сред най-разпространените средновековни литературни жанрове. // Литературно произведение от този жанр. Те [словата на Дамаскин Студит] допаднали на вкуса на народа дотолкова, че последният почнал да нарича дамаскини и други произведения — проповеди, поучения, житиета и пр., писани на разбран, популярен език. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. Голяма част от съдържанието на дамаскините, писани на новобългарски език, е взето от старата литература: в дамаскините срещаме и проповедите на Златоуста, и познатите от старата литература евангелски тълкувания. Б. Пенев, ИНБЛ I [еа].
3. Прен. Разг. Реч, слово с пропагандно, моралистично или нравоучително съдържание. Той застанваше на улицата пред вратата си и захващаше нескончаемите си филипики и проповеди към купа любопитни. Ив. Вазов, Съч. VI, 163. Нашата добра учителка понякога ни говореше за войната .. Слушах нейната патриотична проповед, но не изпитвах никаква радост. Мл. Исаев, Н, 18. Като се настанеше нощем четата край някое тлеещо огнище, събираха се около нея всички люде от къщата понякога до двайсет, триесет и повече души .. Тук Борис започваше някоя от своите проповеди и простите люде жадно го слушаха. Д. Талев, И, 276. Слабият успех на това му съчинение убеждава Гоголя, че не е негова работа да поучава народа чрез проповеди. Б. Балкански, Худ., 1909, кн. 5-6, 55. // Ирон. Наставление, поучение, назидание. Бай Митко си тръгна, на вратата се спря: — Защо не поизчистиш дето сте се въргаляли нощя, прибери спринцовките, бутилките, може да дойде човек и ще е срамота... — Не се стърпя — каза си проповедта! К. Петков, ИИ [еа].
4. Обикн. ед. Разпространяване на някакви религиозни учения, вярвания в обществото чрез речи, разяснения и под.; проповядване. Във всеки случай до края на VII в. липсват всякакви известия, от които би могло да се заключи, че християнската проповед е действувала в пределите на българската държава и че е имала тук някакви успехи. П. Мутафчиев, КБ, 171. България е била вече покръстена: в нея е имало вече своя епархия, подчинена по това време на цариградския патриарх: оттук, без съмнение, е бил изпратен от патриарха епископ, запознат със славянския език като свой роден, също така както и при други славяни са били изпратени за проповед от Византия хора, изкусни в славянския език. Ем. Михайлов, РБРС, 143. В цялата страна след покръстването настъпила нова духовна атмосфера. Българската земя преживявала апостолското въодушевление на християнската проповед. Ив. Дуйчев, РС, 15.
5. Прен. Разш. Обикн. ед. Устно или писмено разпространяване на някакви идеи, възгледи и под. в обществото; проповядване, пропаганда, пропагандиране. Не само смях носеше тоя вестник [„Тъпан“] за емиграцията. Той е първият, който продължи революционната проповед на Раковски. Г. Бакалов, Избр. пр, 222. Стоянов е намирал случай да обсъжда с чешките авторитетни общественици начините да се помогне на българското дело било чрез проповед между народа, било чрез писмена агитация всред славяните и другите народи на Запад. М. Арнаудов, БКД, 58. Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва от закона. Д, 2004, бр. 244, 12.
◊ Чета проповед<и> на някого. Разг. Поучавам, наставлявам някого, обикн. като го осъждам, упреквам за нещо или в нещо. — Синко, ти се мамиш! — Може би. Но вместо да стоиш да ми четеш проповеди, не би ли могъл да ми помогнеш? Св. Златаров и др., ПЛ (превод) [еа].