проповя̀двам - първо лице, единствено число, сегашно време проповя̀дваш - второ лице, единствено число, сегашно време проповя̀два - трето лице, единствено число, минало свършено време проповя̀дваме - първо лице, множествено число, сегашно време проповя̀двате - второ лице, множествено число, сегашно време проповя̀дват - трето лице, множествено число, сегашно време проповя̀двах - първо лице, единствено число, минало несвършено време проповя̀двахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време проповя̀двахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време проповя̀дваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време проповя̀дваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време проповя̀двай - второ лице, единствено число, повелително наклонение проповя̀двайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение проповя̀дващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проповя̀дващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие проповя̀дващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие проповя̀дваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проповя̀дващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие проповя̀дващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проповя̀дващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие проповя̀дващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие проповя̀дващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие проповя̀двайки - деепричастие проповя̀двал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие проповя̀двалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие проповя̀двалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие проповя̀двала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие проповя̀двалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие проповя̀двало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие проповя̀двалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие проповя̀двали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие проповя̀двалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие проповя̀дван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие проповя̀двания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие проповя̀дваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие проповя̀двана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие проповя̀дваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие проповя̀двано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие проповя̀дваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие проповя̀двани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие проповя̀дваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОПОВЯ̀ДВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Произнасям, държа проповед (в 1 знач.).
Големи и малки празници, дни на евангелски събития и светии събират хората и свещенослужителят има възможност не само да извърши службата, която се полага, но и да произнесе проповед — поучение и похвала. Климент не само „проповядва“ пред събраните богомолци, той записва своите проповеди, за да даде текста им в ръцете на многобройните си ученици — свещеници. Е. Георгиев, ЛБП, 50. „Всякоя неделя и празник проповядвах в църквата“. В. Бонева, БВШ [еа]. Еднаж Исус Христос дошъл в Йерусалим и влязъл в храма, за да проповядва. Т. Икономов, ЧПГ, 22.Виж повече2. Прех. и непрех. Разпространявам някакво религиозно учение, религиозни вярвания в обществото чрез проповеди, разяснения и под. В Цариград пристигат пратеници на Ростислав, които отправят молба от името на княза до византийския император да му бъдат изпратени учители, които да проповядват новата християнска религия на славянски език. К. Мирчев, СЕ [еа]. Това видение и думите на ангела ме направиха да си помисля, че аз, който през цял живот съм проповядвал за блаженството в оня свят, почти нищо не видях от чудесата на тоя свят. Ив. Вазов, Съч. XV, 105. Софроний не бил гледан с добро око от гръцкото духовенство. Като истински български родолюбец той защищавал правата на народа, изпълнявал църковната служба на славянски език, проповядвал между населението на чист български език. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. Според преданието ап. Павел проповядва християнското учение в Рим и там получава мъченическа смърт. Д. Петканова, КК [еа].
3. Прех. и непрех. Разпространявам устно или писмено някакви идеи, възгледи и под.; пропагандирам. — Вие претендирате да станете депутат, вие желаете да оправяте и уреждате България, а проповядвате анархия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 214. Предприема издаването на вестници, за да проповядва своите идеи и да запознае Европа със стремленията на народа. К. Величков, Събр. съч. VIII, 11. Той дигна ръка и викна: — Да живее свободна Македония! Той, Наумов, който години наред бе проповядвал за бунт и свобода сред тия люде, сега не намери повече думи, за да ги приветствува с изгрялата свобода. Д. Талев, И, 521. Дори и в очите на своите съвременници, на които е проповядвал с такъв жар за революцията, Каравелов не е минавал за бунтар по природа. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. Ние секи път сме проповядвале и сега проповядваме братство, любов и съюз между сърбете и българете. НБ, 1877, бр. 72, 280. проповядвам се страд. от проповядвам във 2 и З знач. Тия разбирания, тоя дуализъм, срещу който се опълчва Каравелов, се проповядваха от провъзгласилите се български „нотабили“ — чорбаджиите. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. Не може например да се проповядва глобализиране на икономиката, а да се поставят непреодолими пречки за свободната миграция на хората. Дем., 2001, бр. 240, 9. Не може човек да не се усмихне наистина, като гледа как сегиз-тогиз у нас из вестниците се проповядват с детска сериозност велики идеи. ПСп, 1873, кн. 7-8, 46.