пропо̀рция - единствено число, нечленувано пропо̀рцията - единствено число, членувано пропо̀рции - множествено число, нечленувано пропо̀рциите - множествено число, членувано
1 пропорционалност - пропорция - симетричност - симетрия - съразмерност - хармония - хармоничност 2 пропорция - съотношение
ПРОПО̀РЦИЯ ж. 1. Определено количествено съотношение между съставните части, елементите на някакво цяло.
Когато алуминий се стопи с малки количества мед, манган и магнезий в определени пропорции, се получава дуралуминий. Хим. VII кл, 1965, 68. Той допълва своята чаша с две кубчета лед и минерална вода, отпива, колкото да провери дали е улучил пропорцията. Б. Райнов, ДЛЗ [еа]. Течността е смес от равни пропорции нефт и дизелово гориво. Сега, 1999, бр. 19, 8. Бронзата се прави от мед и олово в пропорция 8 части мед с 2 части олово. К. Кърджиев, А, 256. // Определено съотношение между големината, размерите на елементите на някакво цяло; съразмерност. Тоя палат нямаше ни стил, ни пропорция на частите, ни хармония на линиите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. Тя [църквата] не привлича вниманието ни със своите размери, защото е твърде малка, но пропорциите ѝ са сполучливи. Ст. Михайлов, БС, 181. Беше двуметров човек с идеални пропорции на тялото, истински Херкулес. Б. Шивачев, ПЮА, 211. Марина стоеше пред очите му със своето младо тяло със съвършени пропорции. Д. Фучеджиев, Р, 59.Виж повече2. Мат. Равенство между две отношения на четири величини. Числата, които образуват пропорцията, се наричат членове на пропорцията. Аритм. VI кл, 107. Във всяка пропорция произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. К. Кърджиев, А, 203. Решавам пропорция.
- От лат. proportio.