проря̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време проря̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време проря̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време проря̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време проря̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време проря̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време проря̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време проря̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време проря̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време проря̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време проря̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време проря̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение проря̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение проря̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проря̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие проря̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие проря̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проря̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие проря̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проря̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие проря̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие проря̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие проря̀звайки - деепричастие проря̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие проря̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие проря̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие проря̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие проря̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие проря̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие проря̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие проря̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие проря̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие проря̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие проря̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие проря̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие проря̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие проря̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие проря̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие проря̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие проря̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие проря̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; прорѐжа, -еш,
мин. св. проря̀зах, св., прех. 1. С рязане правя отвор, процеп, дупка в нещо. Направи малка торбичка, която напълни с чисто пшеничено брашно, и я завърза на гърба на царкинята. Сетне проряза малка дупчица на торбичката, за да може брашното да се сипе из пътя, по който ще мине царкинята. Св. Минков, СЦ (превод), 35. То [копието] разбило щита на Париса, минало през ризницата му и прорязало доро дрехата му. Н. Михайловски, ОИ (превод), 73. ● Обр. В следващия миг той насочи бързо, уплашено погледа си към старата Глаушица и срещна очите ѝ, които го прорязаха със своя студен, остър блясък. Д. Талев, ПК, 84. // Прерязвам, порязвам. През зимата дивата свиня най-много страда от набиване на копитата на предните крака .. Тогава при потъването на краката в заледената кора счупеният лед прорязва кожата над копитата. П. Петков, СП, 42.Виж повече2. Правя резки, линии, бразди и под. по повърхността на нещо. Земята омекна и кипна. Трябваше сега ралото да я прореже с черни бразди и в тях ръката на сеяча да хвърли зърна за посев. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 232. Патагония стои пустинна със своите 700 хиляди квадратни километра .. Чака хора, които да я прорежат с железопътни линии и напоителни канали. Б. Шивачев, ПЮА, 148. Водата движи мощни турбини и произвежда електричество, водата размива и руши коритото и бреговете си, прорязва дълбоки каньони в скалите, създавайки красоти, които смайват. Б. Ангелов, ЗМ, 28-29. Равнина без край .. Тук-таме я прорязваха реки, браздяха я стотици ручеи и потоци. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 172. // Прен. За линия, път и под. — преминавам, пресичам нещо от единия до другия край или в различни посоки по цялата му повърхност; просичам, прерязвам. Селото стоеше на единствения път, който прорязваше планината. Д. Фучеджиев, Р, 172. Под тях имаше шубралак и висока зелена трева, тесни пътечки ги прорязваха ту в една, ту в друга посока. Й. Йовков, ЧКГ, 186. Стефан барабанеше с пръсти по масата. Една бръчка беше прорязала челото му. М. Марчевски, МП, 21. Караибрахим лежеше по гръб, червена черта прорязваше плешивия му череп и лицето му. А. Дончев, ВР, 271.
3. Прен. Като се движа, пресичам нещо, преминавам през нещо или се врязвам в нещо много бързо, стремително, със сила. Птичката се стрелна право във водопада, проряза падащата прозрачна като стъкло вода и се изгуби под нея. Ем. Станев, ПГВ, 59-60. Преди да пристигне ловецът, един млад орел проряза въздуха и отнесе убития заек в небесата. Ламар, ПР, 18. Лодката проряза водата и заби нос в брега. Гр. Угаров, ПСЗ, 56. Три български чети под предводителството на Добря, Кара-Петра и едного Попа удариха са от турците в пловдивското окружие, нъ можаха да прорежат неприятелските хорди и да усвоят крепки места в Балкана. ДЗ, 1868, бр. 43, 162. Втори път видя варварина на празника на Богородица .. Дебела редица от хора ги разделяше. Тя поиска да прати някого, но бе невъзможно. Видя само разметнатия му зеленикав плащ и чу цвиленето на коня, който прорязваше тълпата. Ст. Загорчинов, ЛСС III, 41.
4. Прен. За звук, вик, шум и под. — предизвиквам остро, неприятно слухово усещане; пронизвам, прерязвам, оглушавам1. Шумът беше слаб; никой го не чу. Но той проряза слуха на Гики. А. Страшимиров, Съч. V, 330. Чу се да свири флейта (свиреше Великин). Тази весела и игрива мелодия проряза слуха на Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 201. Същия миг ушите му проряза звънлив смях. Г. Райчев, ЗК, 122. // Прозвучавам, разнасям се рязко, внезапно и силно някъде, в някакво пространство; пронизвам, процепвам, раздирам. Женски вик проряза тишината на църквата. Той се обърна, преди да извърши светотатственото дело. Княгиня София го гледаше с безумни очи и разкривени от мъка устни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 95. Бошнаков пусна ролетката. Тя изгърмя, ръждивият звук проряза вечерната тишина и затихна. Д. Спространов, С, 121. Ако ярка светкавица блесне, ако гръм небесата прореже, върховете отекват стихията и стоят несломими на пост. Ламар, ПР, 10.
5. Прен. За светлина и под. — проявявам се рязко, внезапно и интензивно някъде, в някакво пространство и преминавам през него, като го разделям; пронизвам, раздирам. Тъмнееше хоризонтът, прорязваха го все по-често светкавици, чуваха се тътнежи. Д. Талев, И, 436. Светкавица проряза една част от небето и потъна зад някакъв близък остър силует. Ст. Загорчинов, ЛСС, 18. Внезапно две светливи избухвания прорязаха тъмнината над квартала и веднага след това се чуха бомбени детонации. Д. Ангелов, ЖС, 500. Сърцата се свиваха при гледката на пламъците, които прорязваха мрака в далечината. Г. Караиванов, П, 26. Дойде буря, канари откърти, / мълния прореже мрачен свод. Мл. Исаев, ЯД, 70.
6. Прен. За болка, тръпка и под. — проявявам се у някого внезапно и остро; прерязвам, пронизвам. Усещах как лявата ми плешка се сковава и как от време на време в областта на диафрагмата ме прорязваха остри болки. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 165. Той винаги усещаше да го прорязва болезнена тръпка при споменаване на бащиното му име. Ст. Даскалов, БП, 169.
7. Прен. За мисъл, чувство и под. — появявам се у някого, обземам някого внезапно, изведнъж, като го засягам силно, във висока степен; пронизвам, прерязвам. Страшна мисъл проряза отведнаж всички и всички се заоглеждахме да видим къде е Цако Златин. Й. Вълчев, РЗ, 125. Нека те се погрижат... Заби глава и се помъчи да забрави. Но тутакси го проряза мисълта, че ако и те погледнат по същия начин, детето ще остане да лежи в канавката и какво ще стане по-нататък? Ат. Мандаджиев, ОШ, 13. прорязвам се, прорежа се страд. След като се отбележат местата на илиците, платът им се прорязва от средата на илика към двата края. Н. Афлатарлиева, ГДО, 33. За да се създадат още една или две открити плоскости за взривните заряди, прилагат се подкопни машини, с помощта на които се прорязват във въглищния пласт един или няколко процепа. X. Попйорданов и др., ПИ, 158. Тази полянка беше забиколена с тъмен гъсталак и ся прорязваше от една малка вадичка, която с бистрата си като сребро вода приличаше на кристална линия. В. Друмев, НФ, 26.
ПРОРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; прорѐжа се св., непрех. За зъб — пробивам венеца и се показвам над него; пониквам, изниквам, покарвам. Най-напред се прорязват средните два долни резеца, след 1-2 месеца — горните два средни резеца. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 79. А колко майки наокачват своите деца с различни доволно смешни джунджурии само затова, за да им са прорежат зъбите. Знан., 1875, бр. 6, 87.