просветля̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време просветля̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време просветля̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време просветля̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време просветля̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време просветля̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време просветля̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време просветля̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време просветля̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време просветля̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време просветля̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време просветля̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение просветля̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение просветля̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие просветля̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие просветля̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие просветля̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие просветля̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие просветля̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие просветля̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие просветля̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие просветля̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие просветля̀вайки - деепричастие просветля̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие просветля̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие просветля̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие просветля̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие просветля̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие просветля̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие просветля̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие просветля̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие просветля̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 прояснявам се (за небе) - разведрявам се - просветлявам - избистрям се 2 светлея - просветлявам - изсветлявам 3 просветлявам - изсветлявам - избелявам
ПРОСВЕТЛЯВАМ1, -аш, несв.; просветлѐя, -ѐеш,
мин. св. просветля̀х, прич. мин. св. деят. просветля̀л, -а, -о, мн. просветлѐли, св., непрех. 1. Ставам по-светъл на цвят. Образите върху оризовата хартия просветляват, но заедно с това се вижда, че краищата им се размиват. Вл. Харалампиев, ПСС, 76. След любовта времето сменя неочаквано цветовете си. / Всеки може да е всеки друг, само черният никога не просветлява в синьо. Ц. Бояджиев, ПД [еа]. През лятото косата на детето просветля от слънцето. // За вода и под. — ставам по-бистър, прозрачен. Мастилено синята вода постепенно просветля, избистри се и багрите ѝ се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, Π, 42. С всеки метър водата просветляваше и дъното се изкачваше. Ат. Мандаджиев, ОШ, 5.Виж повече2. За небе — ставам светъл (при изгрева на слънцето) или по-ясен, без облаци, мъгли и под.; просветвам. Когато луната пребледня, а небето просветля, случи се чудо, което сто пъти съм гледал и все не мога да проумея. Планината засвети отвътре. А. Дончев, ВР, 107. Небето вече просветляваше, треперливата светлина ме накара да присвия очи. К. Ангелова, ЕП [еа]. Навъсеното облачно небе се издигна и просветля — може би само след няколко часа облаците щяха да се разкъсат щяха да се покажат ивици от синьото студено небе. П. Вежинов, ВР, 114. Над опушените цинкови покриви небето бе малко просветляло, но вятърът духаше все тъй студен. Б. Райнов, ЧЪ, 193. // За част от денонощието или за пространство — ставам светъл (при изгрева на слънцето) или ясен, без облаци, мъгла и под., които закриват небето или пречат на видимостта; просветвам. Нощта бе започнала да просветлява, ниско на небето се виждаше Орион. Н. Антонов, ВОМ, 160. Нощта вече просветляваше, вървеше се леко. В. Андреев, ПР, 109. Развиделяваше се вече. Улицата постепенно просветляваше. И. Стоянов, ПД, 45.
3. Прен. За лицето, очите, погледа на човек — започвам да изразявам душевно спокойствие, ведро, радостно настроение; светвам, просветвам, грейвам, блесвам, просиявам. Видя как лицето на войника просветля и как погледът му се изпълни с радост и надежда. П. Вежинов, НС, 86. Звезда скочи — лицето ѝ просветля и на очите ѝ се появиха радостни сълзи. Д. Спространов, ОП, 177. Сянката върху лицето му бързо отминаваше, в сърцето му бликваше ярост, плещите му се изправяха, погледът му просветляваше. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 211. Тя [майката на Левски] го слушаше, без да помръдне; само лицето ѝ със същите, неговите черти постепенно се променяше и просветляваше. Ст. Дичев, ЗС II, 292.
4. За човек — придобивам ведро, радостно изражение; светвам, просветвам, грейвам, просиявам. Той се качи горе и тупна тестето банкноти на масата .. Мистер Кудукуто просветля изведнъж. Н. Антонов, ВОМ, 141.
5. Само безл. просветлява, просветлее. Става светло (при изгрева на слънцето) или ясно, без облаци, мъгла и под., които пречат на видимостта; просветва, виделее, виделее се. Още ясна следа / води в дългия път на звездите. / Просветлява едва — / лъхва вятърът в дрезгавините. Ив. Пейчев, Избр. ст, 111. На другата сутрин Стареца отвори очи рано. В студената стая едва просветляваше. Новият ден беше все още на няколко часа разстояние, но предупреждаваше за себе си. Пл, 2002, кн. 7-8 [еа]. На един участък попаднаха в снежна буря. Всичко наоколо се забули, белият здрач премина в нощ, в кабината светна лампичка. После веднага просветля. Минута и слънцето нахлу в кабината. HTM, 1967, кн. 225, 51.
ПРОСВЕТЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; просветлѐя се св., непрех. Просветлявам1 (във 2 знач.). Над Ксанти просветлява се небето. В. Марковски, ПЗ, 452.
ПРОСВЕТЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; просветля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-светло на цвят. Художникът леко просветли тъмните тонове на картината си.
2. Правя нещо да стане светло, изпълнено със светлина. Проникналите през прозореца слънчеви лъчи просветлиха мрачното помещение. ● Обр. Очите ѝ следяха всяко мое движение нагоре и напред и ми сочеха онова светло и хубаво нещо в пътя ми, което просветлява и разкрасява всичките часове на дните и нощите. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 6.
3. Прен. Правя някой да получи просветление, да стане способен да разбира, да схваща нещата, да прониква в същността на нещата. Старата Азлалийка постъкми стаичката на глухонемия .. Не я ли просветли Бог, за да разпознае този истински служител на вярата, та да му помогне? Г. Караславов, СИ, 36-37. — И сега какво възнамерявате да правите? — Тъкмо за това и мислех, госпожо баронесо. Молех Бога да ме просветли. Г. Куфов, Κ (превод), 206. Мъката и разочарованията не идват, за да ни отегчават и да ни принудят да се усещаме незначителни и недостойни, твърди той [X. Хесе], а за да ни накарат да съзрем и да ни просветлят. ЛИК, 2002, бр. 7, 6. // Правя нечий ум, съзнание и под. ясен, способен да разбира, да схваща нещата, да прониква в същността на нещата; прояснявам. Той грабна калимавката си, отиде в църква, падна на колене пред олтара и дълго се моли Бог да просветли ума му, за да разбере неговите тъмни помисли. П. Стъпов, ЖСН, 272. Те [братята ѝ] я върнаха към някогашния ѝ живот, разбудиха сърцето ѝ, просветлиха помрачената ѝ памет. Д. Талев, С II, 5. Това ново признание още повече дойде да просветли мисълта на Трайка. Т. Влайков, Съч. III, 320. Защо именно в мъченическите си години Талев постига големия си творчески успех? Бихме могли да кажем, че също както при Достоевски страданието е просветлило духа на Талев към една висша мъдрост. Св. Игов, БЛ [еа].
4. Прен. Правя нещо да стане по-ведро, по-бодро, изпълнено с надежда, оптимизъм. „Често се опитваме да просветлим мрачното настояще с мечтите за изгодни шансове и си измисляме какви ли не химерични надежди, всяка от които носи в утробата си разочарование“. А. Грънчаров, ПВ [еа].
5. Просвещавам (в 1 знач.). Аз бях започнал да го просветлявам в революционните идеи. К. Георгиев, ВНП, 7. Страшимиров по заслуги принадлежи към строителите на нашия театър .., той е и театрален ценител, който се вмесва в разискването на всички театрални въпроси, просветлява и съди съвременниците си. М. Николов, Избр. пр [еа].
6. Спец. Намалявам и премахвам отражението на светлината в оптична система чрез покриване на повърхността на лещата с тънък, прозрачен слой вещество, което има по-малък показател на пречупване на светлината от този на стъклото на лещата. Светлинните загуби .. могат да бъдат намалени, ако тези повърхнини на лещите бъдат просветлени, т. е. покрити със съвсем тънък прозрачен (противорефлексен) слой с малък коефициент на пречупване на светлината. И. Венов и др., К, 122.
7. Агрон. Отстранявам излишните клонки в короната на дърво с цел да се осигури по-добър достъп на светлина и въздух до листата му. Селскостопанските работници трябва периодично да просветляват короните на овощните дървета, просветлявам се, просветля се страд. Създаде се метод за обработка на оптичните елементи (лещи, призми и др.), с който се отстранява в голяма степен отразената светлина от оптичните повърхнини и с това се просветлява оптиката на инструментите. Н. Николов, М, 294. Короните на овошките трябва редовно да се просветляват.
ПРОСВЕТЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; просветля̀ се св., непрех. За ум, съзнание и под. — ставам ясен, способен да разбирам, да схващам нещата, да прониквам в същността на нещата; прояснявам се. Но как притихва човекът към шестия час! Просветляват се мислите и на най-тъпия. В. Константинов, Π (превод), 128.