про̀сто -
1 просто - направоВиж повече
2 просто - скромно - обикновено - непретенциозно - семпло (книж.)
3 елементарно - просто - леко - лесно
- 1. просто
- - Чисто и просто
ПРО̀СТО1. I. Нареч. 1. Несложно, елементарно. Противоп. сложно. — На топката оставяха само един отвор, през който трябваше да се насипе динамитът и прикрепи фитилът. Просто, но остроумно беше измислено. Д. Спространов, С, 256. „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество.“ — Само „отечество“ много просто излиза — заявява бай Ганьо — тури „нашето мило отечество“. Ал. Константинов, БГ, 99. // По обикновен начин. Сам Борис се учеше да мисли просто за важните неща в човешкия живот, които бяха прости и постоянни. Д. Талев, И, 277. Лъжливото, украшено със красни шарове, ни измамва, и тогава не видим истината, която е просто изложена. Бълг., СбПер. п II, 64. Просто замислена конструкция. Просто изградена партийна структура. Просто съставена компютърна програма. // Несложно, по елементарен, лесен начин; лесно. Противоп. мъчно, трудно, сложно. Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата. Й. Радичков, В, 201. Гъркинята беше необразована, но любезна и чиста, а от миналото ѝ човек можеше да се отърве просто: като не мисли за него. Д. Димов, Т, 498. Трептението на едно тяло .. не може така просто да ся преброи, колко пъти тялото ще ся отмести напред и назад. Н. Геров, ИФ, 191.
2. В съчет. с гл. обличам и под. Скромно, семпло, съвсем обикновено. Противоп. богато, екстравагантно. Облечен просто, но с вкус, в черно сетре и панталони .., той стоеше в къта си до прозореца. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 6. Соня беше от ония момичета, които не привличат вниманието от пръв поглед .. Обличаше се просто. Роклите ѝ бяха със строга кройка като ученическата ѝ манта. Х. Русев, ПЗ, 51. // Бедно. У дома влезе нисък плешив човек, облечен просто — с изтъркани ръкави и закърпени панталони. А. Михайлов, ДШ, 57. Утре, как ся зора цъкне, ще излезем един по един просто облечени из града. Ил. Блъсков, ИС, 69. // В съчет. с гл. живея. В лишения, скромно, бедно. Противоп. охолно. Те [отшелниците] живееха скъдно и просто в дивите гори на тази чужда, корава земя. Н. Райнов, ВДБ, 173. „Не — мисли Борислав, — Хаджията живя просто, стиснато, като богат еснафин, по български. А аз ще живея по европейски, като румънските чокои!“ А. Гуляшки, СВ, 176. Чиновник съм, .., живея честно и просто като врабче. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Номадските народи .. живеяли просто, в шатри или на кола, всяко домочадие за себе. Г. Йошев, КВИ (превод), 11.
3. Ясно, разбираемо. Противоп. неразбираемо, мъгляво, неясно. Писмото .. просто и смислено осветяваше положението. Ив. Вазов, Съч. VIII, 104. Той [К. Калчев] се стреми да пише просто, съдържателно и достъпно. С, 1951, кн. 2, 175. Ето защо великите художници .. не изнуряват душевната си мощ за ефектни измислици и говорят просто (молим, — не просташки!), та всякой и во всяко време да ги разбира. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 91. За да може всякой да разумее тоя извод, аз ся мъчих да го напиша просто. Н. Геров, ИФ, I. // В съчет. с гл. г о в о р я, к а з в а м, н а р и ч а м. На разговорен или простонароден стил. Имаше една студентка — ужасно се стараеше да говори просто с работниците, за да се „орабочи“ — но излизаше грозно. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 7. Туй съдействие, грижи, дето го казват нашите книжевни братя, него ний .. просто си го казуваме: пари да дават. Г, 1863, бр. 3, 17.
4. С чувства, подбуди, типични за чиста и добра душевност; искрено, откровено, чистосърдечно, безизкуствено. Като дете аз обичах майка си .. по детски просто и безкритично. А. Гуляшки, ДМС, 156. В манастира имаше още трима калугери .. — работеха туй, което беше благословено от Бога, комуто също тъй просто и безхитростно се молеха. Й. Йовков, СЛ, 31-32. Еникий говореше просто и с такава усмивка, че на всички им стана весело и на всички в душите се пробуди някакъв живителен трепет и някаква неясна, но хубава надежда. Елин Пелин, Съч. I, 96. Ние там, в Русия, говорим и пишем за идеали, тук мрат за тях и това правят тъй просто! Ив. Вазов, Съч. ХII, 73. Гьоте е пял само за онова, което е преживявал. И пял е за него тъй просто и естествено, както само наивният народен певец пее. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 10.
II. Частица. Разг. За усилване. 1. За изтъкване, подчертаване на някакъв факт, за наблягане върху някакво твърдение, констатация или под.; действително, наистина, чак. Тя [Зорето] бе много дебела, розовите ѝ бузи просто се пукаха от пълнота. П. Вежинов, СО, 48. — Аз съм просто развалина. Имам бъбреци, жлъчка, чер дроб. Н. Каралиева, Н, 105. Вечерното небе над Атина е просто приказно. Б. Райнов, ГН, 7. Чуваше се далечен шум на развърнати стада .. — Ще полудея в това диво село! Просто ще полудея. М. Грубешлиева, ПИУ, 115. Учен свят! Дяволски свят! И по звездите почнаха като кози да се катерят, и на морското дъно слизат чак, раци да ловят — да се чудиш и маеш, просто! Чудомир, Избр. пр, 156. — Защо е дошъл толкоз рано? .. — Човек просто не може да отвори вестника си от такива ранни посетители! Д. Калфов, Избр. разк., 146.
2. За ограничаване и уточняване на някакъв факт в реплика, при отговор на въпрос и под.; само, единствено, чисто и просто. В почвата се съдържа вода и въздух. Във влажна почва водата лесно се открива даже просто на пипане. Бтн V и VI кл (превод), 30. Е л е н а: — Можем да живеем заедно като другари и да си помагаме в живота. А н д р о ф о б а: — Това [сключването на брак] е просто една икономическа сделка и нищо повече. Ст. Л. Костов, М, 109. — Няма ли да продължите по-нататък? .. — Това си е наша работа... Защо? Просто... питам... Др. Асенов, СВ, 111. Нищо не се е случило. Просто машините са лошо програмирани. И това е всичко. К, 1968, кн. 8, 12. — Искам с теб да отидем — по-прилично ще бъде ти да ме представиш. Просто ще кажеш: „Ето, това е вуйчо Димитър“. Т. Харманджиев, Р, 82. Мълчахме, защото просто нямаше за какво да говорим. Ст. Стратиев, СВМ, 15.
◊ Просто на просто. Остар. Само, тъкмо, просто; чисто и просто. Просто на просто реших да отида да си наловя малко риба от река Блато при Опицвет и толкова! Д. Калфов, ИТШ, 69. — Той просто на просто е оклеветен от родителите на детето. М. Грубешлиева, ПП, 227. И някой .. престорено се съмняваше в цялата работа около вършачката и просто на просто казваше, че тя няма да дойде. Й. Йовков, Ж 1945, 108. Чисто и просто. Разг.; Просто и чисто. Остар. Само, нищо повече, тъкмо това и нищо друго; просто. Аз исках чисто и просто да извадим кукувичето от гнездото, за да спасим малките синегушки. Но старецът не позволи. Ем. Станев, ЯГ, 91. Россия желае просто и чисто да работи в името на Европа в България, също така, както работиха Англия и Франция в Сирия. НБ, 1877, бр. 65, 254.
ПРО̀СТО2 нареч. Остар. и диал. 1. С гл. с ъ м в 3 л. ед. и крат. лич. местоимение в дат. и частица д а, н е к а. Простено, опростено (когато се дава прошка на някого за негова вина, за невърнато задължение и под.). — Ела да се простим. Гледала си ме, почитала си ме .. — Сполай ти. Нека ти е просто от мене и от Бога. Й. Йовков, ВАХ, 179. — Нали знаеш, сестра ми, преди да умре, .. ни каза: „Да не ви е просто, ако оставите детето тука“. Й. Радичков, ГП, 72. Йедно детя .. уловило змия и щом я видяло, побледняло от страх. Змията .. му рекла: „.. Тоя път да ти йе просто, нъ отсега нататък глядай добре, кога правиш нещо“. Д. Манчев, БЕ I, 127. — Просто да ти е, Стояне, / дека си мому целивал, / целивал и пай уапал! Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 197.
2. С гл. с ъ м в 3 л. ед. Позволено, разрешено; простено. — Тогава позволете да ви прочета ръкописа... — Да е просто. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 127. „Аз, казва се, баща / съм твой, и нека мен е просто да ти кажа; / от някое времѐ в теб сякаш сила вража / е влязла! “ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 104. Лъжата ражда .. увереност, че чловеку е просто всяко средство, за да потъпче врага си. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 7. — Просто да йе, Марко мили синко, / къде сакаш, натамо си иди, / вече нечем тебе да си запрем, / да те запрем, орач да си бъдеш. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 111. ● При даване на съгласие, разрешение за раздяла, развод. „Либе ле, Марко, либе ле, / просто да ти е, жени се.“ / Марко си конче изведе, / отиде Марко за булка. Нар. пес., СбВСтТ, 434. Проговара болен Гьорги: / — Ко намериш по̀ юначе, / по̀ юначе, по̀ левентин — / просто да е, ожени са! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 442.
ПРО̀СТО3 нареч. Остар. и диал. С изправено тяло, прав, изправен на крака, стоешком; простом. Еднож, кога поминал край него царот, той го познал, му станал просто, му целивал полата. Нар. прик., СбКШ, 25. Ангелино, пръвна любно, / ако спиеш, разбуди ся, / ако дремеш, просто стани, / да си земеш твойте братя, / твойте братя, мойте шуря! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 313. Сношчи дошол чужди юнак от чужда земя, / .. / Просто стоит малко моме и му се молит; / ..: / — Земай мене, ти юначе, мене со тебе! Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 110.