протѝвница - единствено число, нечленувано протѝвницата - единствено число, членувано протѝвници - множествено число, нечленувано протѝвниците - множествено число, членувано
ПРОТЍВНИЦА ж. Жена противник; противничка. Главният виновник за протакане на развода е майка ѝ. Тази Яворова противница се отказва сега да ѝ помага. М. Кремен, РЯ, 487. Той [Дъбака] подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу противницата си и заситняше. Елин Пелин, Съч. I, 179. ● Институция, организация противник. Едно само обстоятелство ни вълнува .. Где му е грамадната партия — естествената наша противница, „Народната партия“, на която той е шеф-пълководец? Г. Кирков, Избр. пр I, 38.