противозако̀нност - единствено число, нечленувано противозаконността̀ - единствено число, членувано
ПРОТИВОЗАКО̀ННОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на противозаконен.
2. Противозаконно действие, противозаконна постъпка. Съдилището, на което са възлага някое унищожено решение за поправяне на съдържаемите в него противозаконности, поправя погрешките му в присъствието на противните страни. ДЗОИ I (превод), 94.