протя̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време протя̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време протя̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време протя̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време протя̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време протя̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време протя̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време протя̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време протя̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време протя̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време протя̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време протя̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение протя̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение протя̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие протя̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие протя̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие протя̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие протя̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие протя̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие протя̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие протя̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие протя̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие протя̀гайки - деепричастие протя̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие протя̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие протя̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие протя̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие протя̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие протя̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие протя̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие протя̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие протя̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие протя̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие протя̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие протя̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие протя̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие протя̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие протя̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие протя̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие протя̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие протя̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. протягам
- - Протягам си крака наспоред обувката
Виж повече- - Протягам си краката според чергата
ПРОТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; протѐгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. протѐгнат, св., прех. 1. Придвижвам част от тялото си, обикн. напред или нагоре; изтягам, обтягам, опъвам, разтягам. Докторът протегна изтръпналите си крака, изпъшка и стана. Елин Пелин, Съч. II, 81. Тримата българи влязоха. Императорът протегна крака си да му целунат пурпурната обувка. А. Каралийчев, ПГ, 94. Симпатягата скочи от шофьорското място пъргаво, но без припряност, протегна ръце, разкърши рамене и се поразтъпка на място. А. Гуляшки, ДМС, 92. Слабините на коня бързо се подигаха и падаха, той пръхтеше, протягаше шия и нервно дъвчеше юздата. Й. Йовков, ЧКГ, 19. Огладнелите животни лакомо заскубаха високата трева, като протягаха сините си езици и самодоволно и тежко пръхтяха. Й. Йовков, Ж 1945, 254. Кучето излая .., после протегна лапа, заскимтя и завъртя опашка. М. Грубешлиева, ПП, 232. Иззад слетели плетища протягат / жените любопитно вратове. Бл. Димитрова, Л, 61. // В съчет. със същ. т я л о. Изпъвам и удължавам тялото си, като силно напрягам мускулите; протягам се. Той [Трендафил] сви пръсти в юмрук, протегна грамадното си кокалесто тяло .. и с дигнати вежди и притворени клепки, силно се запрозява. М. Кремен, СС, 41. Току-що се пробуждам, протегнах лениво тялото си, а с опакото на ръцете си потърках веднъж-дваж очите си. П. Михайлов, МП, 10. // В съчет. със същ. у с т н и. Разтягам силно устни при гримаса в израз на някакво чувство, усмивка или др. Душата ѝ гали погледът на две покорни влюбени очи, усмихва ѝ се румено лице, обкръжено с венец от черни като смола къдри, но когато протегне устни — посрещат я слюнави уста, смразява я леден поглед. Г. Райчев, Избр. съч. II, 74. Аз паднах нежна — и със сетна сила / протегнах устни и закрих очи. Д. Дебелянов, С 1936, 44.Виж повече2. В съчет. със същ. р ъ к а, р ъ ц е. Придвижвам съзнателно ръката си, ръцете си нанякъде, за да направя нещо, с някаква цел. Сестрата се надвесва над главата ѝ, протяга ръка и я [Митка] пипа по шията. П. Спасов, ХлХ, 290. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Огънят запращява и най-после пламва. Весело протягаме ръце към него. Т. Влайков, Пр I, 299. Както е прав и гърбом към вратата, той [Стефан] протяга ръка зад себе си и бавно обръща куката на вратата. М. Грубешлиева, ПП, 54. Лекарят протегна ръка да дръпне спуснатата завеска на прозореца. М. Грубешлиева, ПП, 161. Петър протегна ръце към нея [жена си] и я хвана под раменете. И. Петров, НЛ, 262. Борис протегна ръка и натисна копчето на електрическия звънец върху бюрото. Д. Димов, Т, 218. // В съчет. със същ. р ъ к а, р ъ ц е. Придвижвам към някого ръката или ръцете си, в които държа нещо, за да го дам, подам. Радулов протегна ръката си нагоре в тъмнината и ми подаде дървена кутия. П. Михайлов, ПЗ, 35. — Стой! — двама в униформа спряха колата. Протегнах ръка с документите си. Бл. Димитрова, ПКС, 302. — Ха, момчета, вземайте! .. — изрече Дойков все така весел и оживен, като протягаше и двете си ръце с по едно канче към най-близките до него работници. Д. Ангелов, ЖС, 96. // В съчет. със същ. р ъ к а, р ъ ц е. Придвижвам към нещо ръката или ръцете си с разтворена китка, за да го взема. Танашакът .. протегна небрежно ръка, прибра жълтиците и леко ги подхвърли в шепата си. К. Петканов, СВ, 59. — Какво има старче? За мене ли е това писмо? — уж ласкаво попита Кобургът с твърдия си акцент, и протегна ръка към писмото. М. Грубешлиева, ПП, 190. Жените разнасят житото .. и току викат: — На̀ — па кажете: Бог да прости! Децата подсмърчат, протягат ръце едно през друго и .. викат: — Бог да прости! Елин Пелин, Съч. II, 15. Царят се обърна към попа и кимна благосклонно на неговия принизен поклон. .. И протегна ръка към подаръка. Ст. Загорчинов, ДП, 370. ● В съчет. със същ. р ъ к а, р ъ ц е. Придвижвам към някого ръката си с разтворена китка, за да поискам да ми даде нещо. Другите нетърпеливо протягаха ръце за далегледа. Ст. Дичев, ЗС I, 502. Мъже и жени се трупаха около вестникопродавците и протягаха в надпревара ръце. Г. Караславов, ОХ II, 432. — Малко ли ти е това, дето имаш, .., та си протегнал ръка за ратайското рупче? А. Гуляшки, ЗВ, 42. // В съчет. със същ. р ъ к а. Придвижвам ръката си с разтворена китка напред към някого, за да я поеме той с ръкостискане като поздрав при среща или раздяла; подавам. — Добър ден, Славе, — му казва Младенов и приятелски му протяга ръката си. Д. Немиров, Д № 9, 178. Не тръгна срещу него, а го дочака с мълчалива усмивка и му протегна ръка. Ем. Манов, БГ, 147. — Добър вечер, Ведена — поздрави Станкул, като протягаше към нея ръката си. Ст. Марков, ДБ, 122. Той ѝ [Балашев на Димка] протегна ръка. Тя му даде без душа ръката си и промълви кротко. — Какво? А. Страшимиров, К, 41. Евстати протяга ръка, за да си вземе довиждане. А. Гуляшки, СВ, 154. Няколко пъти само той се осмели да протегне ръка, която увисна на въздуха. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. Домъчня му за Минтана, но си помисли за дъщеря си. Дали пък не е направила някоя глупост? И протегна ръка да се сбогува. К. Петканов, ДЧ, 274. // В съчет. със същ. р ъ ц е. Разтварям ръцете си настрани и към някого с желание да го прегърна, като израз на сърдечно отношение. Обичта и благодарността му към тези мъже бяха по-силни от разбирането му за авторитета; той протегна ръце и започна да ги прегръща. Ст. Дичев, ЗС, 405. Той захвърли калпака си на едно кресло .. Пристъпи към Евстати, протегна му двете си ръце и явно беше, че искаше да го прегърне. А. Гуляшки, МТС, 83. — Мамо, майко! — викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея. Елин Пелин, ЯБ, 75. Младата невеста се засмя високо, крехко, безгрижно. .. Щастливият пътник протегна от коня двете си ръце да я прегърне. А. Каралийчев, ЛС, 6. Вратата се отвори. на прага застана Бачо Киро .. Ирина протегна и двете си ръце къмто него. Зл. Чолакова, БК, 111. // В съчет. със същ. р ъ к а. Придвижвам ръката си в някаква посока, за да покажа нещо на някого. Белият старец .. протегна ръка да покаже кой път води към воденицата. А. Каралийчев, ПС I, 121. Ян Бибиян протягаше ръка нататък към небето и казваше: — Ето я, Калчо .. Там ще те заведа. Елин Пелин, ЯБЛ, 10. Софре се върна по-рано, отколкото го очакваше Велко. .. Велко кимна и протегна ръка: — Ей там е пушката на Тома. Мартинката. Вземи я, ти ще я носиш. Д. Талев, И, 471. — Гледайте, братя, нагледайте им се — протегна той към гостите ръката си. В. Геновска, СГ, 18.
3. Придвижвам, издавам, изтиквам с опъване на ръката някакъв предмет, който държа. Симеон .. се приближи до преподобния отец Лука. Отецът придвидливо протегна напред скромното сребърно разпятие. А. Гуляшки, ЗВ, 465. Бледен стоеше той [съпругът]. .. Извади от дрехата си едно писмо и ѝ [на Надя] го протегна. Г. Стаматов, Разк. II, 190. Димана му протяга [на Влад] кутия с цигари. Бл. Димитрова, ПКС, 211. Свиден подялка, какво подялка, па протегна пред очите си сабицата да види права ли е. Ил. Волен, БХ, 124. Княз Дондуков протегна чашата си на Стремски да се чукнат. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. Планинци от Сирия .. протягаха дълги маждраци, за да запазят земята на своя цар. Н. Райнов, ВДБ, 61.
4. Разпростирам, разпъвам нещо на дължина; опъвам, проточвам2, простирам. — Протегнахме едно въже пряко пътя и препънахме коня му — продума гордо Нистор. Ст. Загорчинов, ДП, 67. Мостът виси на дебели въжета, които са протегнати между бетонни кули. ● Обр. Пак безлистни дървета протягат тъжни клони, пак земята е кафява и въздухът — студен. Д. Кисьов, Щ, 353. Оголените тополи протегнаха вейки към небето и стърчаха замислени и печални. Ст. Марков, ДБ, 489. // Разпростирам (сянка, светлина и под.) на разстояние някъде или върху нещо; простирам, проточвам. Все по-дълги сенки протягат студените здания. Хр. Смирненски, Съч. I, 151. Слънцето лъчи протяга / над заспалия Цветан. Ас. Босев, СЦС, 24.
5. Остар. Изговарям нещо провлечено, с удължаване; проточвам1. Да чуеш само кога протегнаха глас румънци — всичко се притаява сякаш под нея [песента]. П. Тодоров, Събр. пр II, 189. — Без доверие не се служи заедно — протегна важно. Г. Стаматов, Разк. I, 104. протягам се, протегна се страд. от протягам. То се знай — всеки искаше да ги види: извръщаха се минувачите след тях, .., протягаха се вратове през дигнатите кепенци. Д. Талев, ПК, 260. Обществото го не позна. / Ни една ръка не му се протегна. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. По ръцете познавам мъжете. Тая гореща ръка може да ми се протегне за помощ, оная тиха ръка може да рискува. Бл. Димитрова, ПКС, 281. протягам си, протегна си взаим. от протягам в // към 2 знач. — Работата ни заставя да си протягаме ръка изморени, прашни, плувнали в пот. Бл. Димитрова, ПКС, 87. Хората с добра воля да си протегнат ръка.
ПРОТЯ̀ГАМ СЕ несв.; протѐгна се св., непрех. 1. Опъвам, изпъвам тялото си и крайниците, за да се освежа, обикн. при събуждане от сън; изпъвам се, изтягам се, обтягам се. Тази есенна заран генерал Себастиани се събуди рано .. Седна на леглото, тръсна глава и се протегна, та изпукаха ставите му. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 371. Друг път той се протягаше в леглото, изпушваше една цигара, преди да стане. М. Марчевски, П, 232. Една жена излиза, оглежда се, слага ръце на тила си и се протяга. М. Вълев, ПСС, 62. Аз се надигнах, протегнах се два пъти и скочих на крака. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 10. Кучето, заспало на сянка под дръвника, излиза, .., дълго се протяга, прозява се .. и пак влиза да лежи на хладина. А. Каралийчев, С, 296. Лъскава черна котка се протегна пред огнището, изви гръбнак като лък и в зениците ѝ се разискри огънят от огнището. Бл. Димитрова, ПКС, 224-225. При лечението с шведската гимнастика той [болният] е длъжен да се протяга и да прави всевъзможни пози. Знан., 1875, бр. 20-21, 314.
2. Изпъвам ръката си или ръцете си напред или нагоре, към нещо или към някого, за да направя нещо; пресягам се. Катя се протягаше и откъсваше от време на време по някой лист от наведените клонаци. М. Грубешлиева, ПИУ, 147. Продавачката издаде квитанция на една стара жена за гоблен в четвъртита позлатена рамка, протегна се и на мястото на старинния часовник окачи гоблена. ЛФ, 1957, бр. 30, 2. — Затова аз викам — сервизите винаги да бъдат пълни с вино! — провикна се някакъв бохемски глас .. Когато се протягахме да се чукаме, погледнах бохемата. М. Иванов, ТЛР, 12. — Костадине, пак даде бог да се видим! Радвам се, радвам се! Кастрофилактът се протегна да го прегърне. Ст. Загорчинов, ДП, 245. Той [Любомир] .. се протегна и макар ръцете да му бяха дълги, едва обхванаха над чиниите рамената на момичето. Д. Вълев, 3, 31.
3. За ръка, ръце — изпъвам се към нещо или към някого, за да направя нещо. Възрадван и поласкан от толкова много обич, Раковски се усмихваше на всички страни и се ръкуваше с ръцете, които се протягаха към него. Ст. Дичев, ЗС I, 448. Няколко ръце се протегнаха и поеха скъпоценната плячка. П. Вежинов, НС, 142. Някаква бяла ръка се протегна и го погали по косите. М. Грубешлиева, ПИУ, 146. Някакви страшно дълги ръце се протегнаха от тоя кораб и ни грабнаха мене и сестра ми от прозореца. Елин Пелин, ЯБ, 40. Сянката на мъж и сянка на жена. / .. / Напрегнато ръце се към ръце протягат / и пак се не докосват! Искат и не могат. П. К. Яворов, Съч. I, 78. // За крайник, врат или др. — изпъвам се, опъвам се, придвижвам се напред или нагоре. Два крака са се протегнали изпод палатката. Л. Стоянов, Х, 113. Пред дребните воловце .. стоеше с дълъг остен в ръка около дванайсетгодишно момче от полските села с бледо, изплашено лице; едрата му глава, .., сякаш едвам се държеше на тънкото, мършаво вратле, което се протягаше от широката, везана яка на селската му кошуля. Д. Талев, ПК, 475. ● Обр. Огромни огнени езици се протягаха към небето, лижеха го и то се късаше на кървави парцали. Ст. Марков, ДБ, 242.
4. Лягам с изпънато тяло; излягам се, изтягам се. Тетин седна на миндеря в кьошето, протегна се удобно и каза: — Дай чаша вода. В. Бончева, АП, 44. И щом се стъмни, събу си обущата и чорапите, протегна се на канапето и в един миг завлече очи и захърка. Д. Калфов, Избр. разк., 141. Той остави слушалката внимателно върху вилката, затвори книгата и се протегна усмихнат в леглото. М. Грубешлиева, ПИУ, 216. — Когато се стъмни аз ще се протегна върху това канапе и ще чакам. БД, 1909, бр. 8, 3.
5. Заемам някакво място, разполагам се някъде по дължина; простирам се, проточвам се. Под прозорците насреща се протягаше миндер с възглавници. Д. Талев, ПК, 429. Точно от единия точно до другия край на България се протяга Балканът; до нейните днешни два края. В. Мутафчиева, ИКМ, 23. Опустелият път се протегнал преко равнището, край се не вижда. П. Тодоров, И I, 107. Владенията на Картаген се протягали на дълго пространство покрай Северна Африка. Н. Михайловски, РВИ (превод), 221.
◊ Протягам / протегна ръка. 1. На някого. Предлагам помощ, подкрепа, съдействие на някого. Ние смятаме, че братята българи няма да останат безучастни при една война между Турция и Румъния и за това чрез вас им протягаме ръка. Ст. Дичев, ЗС I, 381. Замисли ли някой да си построи къща, цялата махала му протяга ръка за помощ. ОФ, 1958, бр. 4244, 2. 2. На някого. Помирявам се, сдобрявам се с някого. Единият тропа нервно с крак, а другият му протяга ръка. 3. Към нещо, за нещо. Опитвам се да завладея нещо, да заграбя, да присвоя нещо от някого. Още в първите години след Освобождението Австро-Унгария протяга ръка на юг, към Балканския полуостров. С. Радев, ССБ II, 16. Християнските господари протягаха лакоми ръце към земята на българите. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Животът бил друга лаборатория .. Тук алчни, .., нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, Съч. II, 181. Над незавършеното българско школо тутакси протягат ръце гърците. К. Странджев, ЖБ, 44. 4. Самост. или за нещо. Разг. Моля се за нещо, прося за милостиня. А как ще бъда свободен, когато .. ще трябва да протягам ръка, за да се храня. Д. Талев, ЖС, 229-230. — Ще пропаднем, душице! На просяци ще се превърнем! Защо ще протягаш на тузовете ръка? А. Гуляшки, МТС, 182. Целият му живот е бил едно непроходимо бунище! Да стигне до там — да протяга ръка, да пренася въглища за десет лева, да чисти помийни шахти. М. Грубешлиева, ПП, 108. — Трябваше да се обградя с хладина, .. Да се осланям сама на себе си в работата. Да не протягам ръка за подкрепа. Бл. Димитрова, ПКС, 110-111. Протягам се спроти губера си; протягам си краката наспроти обувката. Диал. 1. Живея, харча като се съобразявам с материалните си възможности. 2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите и положението си. Протягам си краката според чергата. Разг. 1. Живея, харча като се съобразявам с възможностите си. 2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите и положението си. — Тъй дойде приказката, та му рекох, че трябва да си протягам краката според чергата. „Няма да идеш далеко с тоя робски акъл!“ — сопна ми се той. А. Христофоров, А, 2273.