прохла̀да - единствено число, нечленувано прохла̀дата - единствено число, членувано
ПРОХЛА̀ДА, мн. няма, ж. 1. Състояние на околния въздух, при което се усеща умерен и приятен хлад; свежест, хладина.
Възрастните седяха под сенчестите кестени на прохлада, на разговор. СбЦГМГ, 135. Пролет и лете лозините се зеленееха и държаха прохлада над двора. Д. Марчевски, ДВ, 102. Летният дворец се намира досами гората. Потънал в зеленина, той мами с прохлада. Й. Попов, ИЖП, 28. Прохладата се дължеше на климатическата инсталация — истински дар божи в тия екваториални области. П. Вежинов, ДМ, 91. Всички се потяха мъчително от тропическата горещина и търсеха прохлада в бара. Д. Димов, ОД, 21. Душно беше в равнината. Топчо бяга в планината, да се крие на прохлада. Елин Пелин, ПР, 25. Излизаме на прохлада. Нощна прохлада. Утринна прохлада. Усещане за прохлада.Виж повече2. Движение на околния въздух, което предизвиква разхлаждане, хлад. Проливен летен дъжд рукна над Средец. .. Прохлада задуха от тъмно-зелената Витоша. Зашумяха водите на поройните планински долини. А. Каралийчев, ПГ, 103. Прозорците към реката бяха отворени и оттам нахлуваше свежа прохлада. В. Геновска, СГ, 24. Тъй като денят беше горещ, той беше отворил вратата, за да влиза прохлада. Ив. Карановски, Разк. I, 138. Със спирането на автомобила бе изчезнала прохладата, която се образуваше от движението на въздуха. Д. Димов, ОД, 156. От върхарите вее прохлада, / зеленее столетният бор. В. Паспалеева, МСС, 28.