проявя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време проявя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време проявя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време проявя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време проявя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време проявя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време проявя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време проявя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време проявя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време проявя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време проявя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време проявя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение проявя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение проявя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проявя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие проявя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие проявя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проявя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие проявя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проявя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие проявя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие проявя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие проявя̀вайки - деепричастие проявя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие проявя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие проявя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие проявя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие проявя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие проявя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие проявя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие проявя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие проявя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие проявя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие проявя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие проявя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие проявя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие проявя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие проявя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие проявя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие проявя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие проявя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОЯВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; проявя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Показвам, разкривам някакво качество, способност и под. обикн. чрез дейност, действие, постъпка; изявявам. Гроздан проявяваше щедростта на цар, пилееше пари с широка ръка, черпеше всички наред. Й. Йовков, Ж 1945, 102. Шнайце .. проявяваше изумителна ловкост в уреждането на сделки с германски фирми. Х. Русев, ПЗ, 39. Войников проявява много повече талант в своите комедии. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 133. В градините .. фокусници и разказвачи на басни проявяваха своето умение. Ст. Дичев, ЗС І, 13. Само Нико Пачев .. прояви характер и отказа да подаде заявление. И. Петров, МВ, 94. Като запасен подпоручик взел участие в боевете при Лозенград и Чорлу, проявил голяма храброст, за което получил орден. Л. Стоянов, Х, 105. Проявявам прозорливост. Проявявам воля. Проявявам вкус. Проявявам любознателност. Проявявам постоянство. Проявява претенции.Виж повече2. Показвам някакво чувство, отношение, душевно състояние и под. (обикн. чрез мимика, жест, движение); изразявам. Той проявяваше нетърпение и почукваше с пръсти по коляното си. Д. Фучеджиев, Р, 113. Турците нямат обичай да викат „ура“ .. и да проявяват възхищението си с шум. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 138. — Калитко, бъди мъж! Не проявявай слабост пред палачите! Срамота е да плачеш! Ив. Хаджимарчев, ОК, 24. Една заран обаче, .., забелязах високо по скалите една голяма мечка, .. Изглежда, че мечката ме беше наблюдавала много дни подред от висината, затова сега не прояви нито тревога, нито признак на раздразнение. К. Тулешков, ХЖ ІІ, 35. Но там, в кръчмата, Паун имаше един постоянен враг — момчето. .. Затаи и той яд в сърцето си и не пропущаше случай да го прояви. Г. Райчев, ЗК, 236. Той [Стоян] все гледаше да се надвеси над люлката, .., но повече скришом от жена си .. — стесняваше се, боеше се да прояви пред други очи своята голяма радост. Д. Талев, ЖС, 96. Проявявам разочарование. Проявявам огорчението си. Проявявам пренебрежение. проявявам се, проявя се страд. Тези празници са място на общо и дружно веселие .. Там се пеят песни, .., там се проявява остроумие. Ив. Хаджийски, БДНН І, 109. За такива бързи и смели мерки, дето трябва да се прояви и сила, и коравина, и жестокост, не го дип бива. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 213. Проявяваше се към него някаква разположеност, па дори и един вид съчувствие. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 269. В работата трябва да се проявява повече инициативност. Δ Проявява се безотговорност и безстопанственост.
ПРОЯВЯ̀ВАМ СЕ несв.; проявя̀ се св., непрех. 1. Отличавам се, откроявам се в някаква обществена дейност, позиция някъде, по някое време; изявявам се. Шумен е между градовете, в които българите се проявяват дейно още в началото на националното ни пробуждане. Г. Константинов, ПР, 19. Войниците, проявили се по време на война, били награждавани със златни и сребърни отличия и били повишавани. Ист. V кл, 1980, 191. От Търновско най-дейно се проявява Лясковският революционен комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 170. Свиленка в това време се записа в женското дружество, .. дори се прояви толкова, че я .. пратиха за делегатка на женския конгрес. Кр. Григоров, И, 28. Делиисуфчени бяха честни и работни хора, но малко се проявяваха навън, защото си имаха друга работа: ровеха като къртици около селото, кореняха гората. Й. Йовков, ПГ, 57. Започна да излиза списание Демократически преглед .. Едно списание повече, една нова възможност за младите писатели да се проявят. СбЦГМГ, 348. Има обаче недоброжелателни среди, които се проявиха и на мирната парижка конференция.
2. Показвам се като някакъв; изявявам се, представям се. През първата война той [цар Симеон] се прояви като грижовен пълководец. А. Гуляшки, ЗВ, 452. Назначили го председател на Окръжния административен комитет и на тоя пост той се проявил като добър организатор. Г. Константинов, ПР, 136. // За нещо — показвам се, изявявам се в определен вид. Стачките в Америка .. се проявяват в различен размер, от единични, индивидуални, до такива с широк масов обхват. Г. Белев, КВА, 295. Във всяка жива твар е вложен инстинктът за самосъхранение. Той се проявява или като страх, или като смелост. Елин Пелин, Съч. ІV, 185.
3. За качество, явление, състояние и под. — показвам се, разкривам се, ставам явен, обикн. чрез нещо някъде. Материята и енергията са неразделни .. Енергията .. се проявява само чрез материята. Хим. VІІ, 1950, 15. Качества, като правдивост, истинност, самокритичност .. се проявяват в поведението и отношението към хората. Мор. пр VІІІ кл, 23. Талантът се проявява не изведнъж, а постепенно. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 67. Ние предполагахме, че ремонтът ще бъде малък, но по време на пътя се проявиха скритите дефекти. Д. Добревски, БКН, 44. Още в ранните години у него се проявила една от характерните му черти — много силна, дори болезнена любов към справедливостта. Матем., 1965, кн. 5, 2. В нейното сърце пак се проявява чувство на обич и жалост към невястата. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 211. Някои заболявания започват да се проявяват твърде рано.
– Друга (остар.) форма: п р о я в л я̀ в а м.
ПРОЯВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; проявя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Фотогр. Чрез химическа обработка превръщам скрито фотографско изображение върху лента, плака и под. във видим образ; експонирам. Снощи пропусна да уговори с нея кога да се видят. А тая сутрин у дома си нетърпеливо проми филмчето, прояви го, с радост видя, че снимката е сполучлива. Б. Болгар, Б, 23.
2. Правя да стане видим текст, написан с безцветно мастило, чрез нагряване или намазване на хартията със специална течност. Мъжът ѝ проявяваше писмото, което Милка беше му донесла — в аптечката си имаха шишенце с лилаво лекарство за гаргара, той топеше от него с памуче, лекичко намазваше междуредията на писмото, взираше се в червените цифри и дроби, които никнеха под памучето. Х. Русев, ПЗ, 301. проявявам се, проявя се страд. С помощта на подходящи разтвори, наречени проявители, скритият .. образ в светочувствителния слой [на филма] се проявява до видим образ. Й. Малиновски, ХФ, 6.