проявя̀ване - единствено число, нечленувано проявя̀ването - единствено число, членувано
ПРОЯВЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от проявявам1 и от проявявам се; проява. Липсата на субординиращо обръщение е едно от възможните проявявания на желанието за равнопоставеност в рамките на словесното общуване. БЕЛ, 1999, кн. 4-5 [еа]. Може да се каже, че историята на религиите .. се състои от проявявания на сакралните реалности. Г. Ангелов, СП (превод) [еа]. Проявяване на инициатива. Проявяване на властолюбие. Проявяване на хуманност. Ранно проявяване на генетично заболяване.Виж повечеПРОЯВЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Фотогр. Превръщане на скрито фотографско изображение върху лента или фотографска хартия и под. във видимо чрез обработване с химичен разтвор (проявител). Следващата крачка към получаването на нашата снимка се нарича проявяване. То превръща скритото изображение в явно. Вл. Харалампиев, ПСС, 127.