прямота̀ - единствено число, нечленувано прямота̀та - единствено число, членувано
1 естественост - искреност - откритост - откровеност - прямота - чистосърдечност - непрестореност - сърдечност - свобода (прен.) - простосърдечност - неподправеност - непринуденост - безхитростност (книж.)2 искреност - откритост - откровеност - прямота - чистосърдечие - честност
ПРЯМОТА̀, мн. няма, ж. Качество на прям (в 1-3 знач.); откровеност, искреност, откритост. —
Моите думи ще ви се видят може би прями до бруталност. Обаче прямотата е мой стил и макар тя да ми е създавала доста неприятности, не мисля да се разделям с нея. Б. Райнов, НН, 345. А тези, които познават отблизо Петър Ченгелов, говорят за сложната му човешка душевност, за непосредствеността му, за неговата прямота и ясно усещане на живия живот. К. Странджев, ЖБ, 155-156. — Хайде, ще те водим в Средец! И съжали за прямотата на думите си — пленникът сега пък можеше да умре от радост. А. Дончев, СВС, 726. Иван, сиромахът, като чуе думата кобилица, ще вземе да се отстъпва и да се тегли по-назад .. Ял ли бе кобилица друг някой път или що, но действително беше го много страх от бой — това, което беше явна прямота на умствената му несъстоятелност. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43.Виж повече– От рус. прямота.