псувня̀ - единствено число, нечленувано псувня̀та - единствено число, членувано псувнѝ - множествено число, нечленувано псувнѝте - множествено число, членувано
ПСУВНЯ̀ ж. Цинични, неприлични и обидни думи, насочени към някого или нещо.
„Не щем даскали“ — казваха едни. — „Долу учителите!“ — викаха други .. Тези викове се придружаваха с най-мръсни псувни. С. Радев, ССБ I, 292. — Брей, верицата им поганска! Тяхната мама! Казваха го с най-различни гласове — от свирепи, та до примирено-тъжни. Само българин, а може би и сърбин успява да придаде тъй много оттенъци, да изяви толкова различни чувства с една къса псувня. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 544. „Защо е това събрание? Що искате, панове?“ — рече войводата. Псувни и вик му не дадоха да говори. Н. Бончев, ТБ (превод), 27. Оттегли се Стамболов от властта .. Обвиненията и псувните почнаха да се сипят в по-голям размер. С, 1894, бр. 1497, 2. — На тая свиня аз... — Стефанов навреме спря мръсната псувня, но омерзението остана в гласа му. Д. Петрунова, ОП [еа]. Псувнята е ругатня със сексуален смисъл. У нас за най-обидно се смята да те напсуват на майка. С, 2004, бр. 4236 [еа].Виж повече