ПУСТИНЯ̀К1, мн. -ци,
м. Остар. и диал. Пусто, необитавано или необработвано, неизползвано място; пустош, пущинак. „Какво си се разпищолил в чужда нива, бе скрънза? ..“ А той мазно едно се подсмива: „Даде ми я, вика, кака, защо да стои пустиняк...“ Ст. Даскалов, СД, 250. Тъй щото те възлязоха еще един път всичката кория, се намериха пак изново пред голия пустиняк, възвърнаха се еще един път, и, след като се въртяха и вървяха доста время, съзряха една светлина през клоновете. М. Балабанов, ДБ (превод), 92. — Покрай дома си ще мина, / у пустиняка ще ида, / дека манастир намера, / калугер, Дойне, ще стана. Нар. пес., СбВСт, 715.Виж повечеПУСТИНЯ̀К2, мн. -ци, м. Остар. и диал. Пустинник. Тая индулгенция, която има за основание съкровищата на пречестните страсти Господа и Бога нашаго Исуса Христа и благодатта Пресветая Дева Богородица, .., които Бога ради притерпяха мученици, пустиняци и други святци има я .. папата само во властта си. ЦВ, 1861, бр. 39, 1.