пъ̀къл - единствено число, нечленувано пъ̀къла - единствено число, членувано - непълен член пъ̀кълът - единствено число, членувано - пълен член
ПЪ̀КЪЛ, мн. няма, м. 1. Според християнските вярвания — място в задгробния свят, където отиват душите на грешниците след смъртта, за да бъдат подложени на вечни мъки; ад, преизподня, катран.
Страх ме е, като съм много греховен, и не зная на какви мъки ще бъда на онзи свят и къде ли ще ме хвърлят у пъкъла! Христом. КМ ІІ, 189. Неизвергнатата Сисоева душица се завъртя из всемира, .., докато най-сетне един дявол .. я отнесе усмихнат в пъкъла, за да я пържи там .. в казана с кипящия катран. Св. Минков, РТК, 185. Мястото, дето ще се намират душите на праведните люде, нарича се рай и царство небесно, а мястото на мъките — ада, пъкла. Д. Манчев, НН (превод), 100. Ще се претеглят на везни добрите и лошите дела на всекиго и праведните ще отидат в рая да добруват, а грешниците — в пъкъла. СбНУ ХХХ, 59. Пъкай, пъкай, гряшна душо, / във пъкъля на дъното. Нар. пес., СбВСтТ, 357.Виж повече2. Прен. Място или обстановка, където пребиваването е мъчително, непоносимо поради тежки условия на живот, мъки, страдания; ад. Х р и с т о ф о р о в: — Нея [нашата любов] аз искам да спася... М и л а: — Спаси мене, мене спаси: аз съм изгубена в пъкъла, сред който живея... П. К. Яворов, Събр. съч. ІІІ [еа]. — У нас то е цвете, момче, — каза дядо Тодор с въздишка, — че нашето село е чисто от тая [османска] псетя вяра .., ами онези горките села, гдето са смесени .. кански са писнали .. И ние не сме в рай, ама те са в пъкъла .., горките! Ц. Гинчев, ГК, 270. В самия пъкъл командирът слезе — в настръхналия глух Батак... За хляб. Бл. Димитрова, Л, 252. Този конак в Силистра, който ми беше като рай, стана ми отведнъж жив пъкъл. Св. Миларов, СЦТ, 144. Между черните и високи диарбекирски стени, край брега на река Тигър и в средата на някогашния рай, а сегашний пъкъл земни, .., отпразнувахме и най-светлия ни народен празник св. Кирил и Методий. Д. Петканова, КК [еа]. И паднаха там нашите бащи, / и в пъкъл е превърната земя ни. К. Христов, ПП ІІ, 85.
3. Прен. Тежко, мъчително, трудно поносимо положение, в което се намира някой; ад. Не виждаше той свършек и край на този пъкъл; чинеше му се, че това мъчително положение вечно ще се продължава, без промяна и облегчение. Т. Влайков, Мис., 1891, кн. 6-7, 231. Замучаха воловете в пламналите обори, забягаха из двора на чифлика пощръклялите от страх коне, когато другите, що не успяха да скъсат въжетата си, цвиляха ужасно в мъките на пъкъла си. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 75. В тоя ден [трети март] напира по-сгъстен, / по-остър вятърът на вековете. / .. / Лъхти на леш и огън. — / Иде той / от дъното на петвековен пъкъл. Хр. Радевски, ВН, 31.
4. Остар. Катран (в 1 знач.); смола. Борика и ела служат най-много за различни домашни сгради .. От кората на тия дървета се добива смола и пъкъл (катран). К. Смирнов, З, 99. Каменно масло има два вида: едно мазливо чисто ..; друго гъсто, меко, червеникаво и ся нарича пъкъл (смола, катран); употребява ся за лекарство и за мазане на колата и пр. Д. Мутев, ЕИ, 138. Редакторът на речений вестник струваше по-добре да си продава пъкъла, отколкото да прави разсъждения върху българский език. Ив. Богоров, ВУБЕ, 5.