пълзя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време пълзѝш - второ лице, единствено число, сегашно време пълзѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение пълзѝм - първо лице, множествено число, сегашно време пълзѝте - второ лице, множествено число, сегашно време пълзя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време пълзя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време пълзя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пълзя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пълзя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пълзѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пълзѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пълзя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пълзя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пълзя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пълзя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пълзя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пълзя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пълзя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пълзя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пълзя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пълзѐйки - деепричастие пълзя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пълзѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пълзѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пълзя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пълзя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пълзя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пълзя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пълзѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пълзѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. пълзя
- - Пълзя по корем
Виж повече- - Като костенурка, пълзя
ПЪЛЗЯ̀1, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пълзя̀л, -а, -о, мн. пълзѐли, несв., непрех. 1. За влечуго, насекомо или дребно животно с къси крака — движа се, придвижвам се с късите си крайници или като се влача с цялата долна повърхност на тялото си; лазя. Той укротяваше змиите със свирката си и те пълзяха и се галеха по ръцете и по шията му. Елин Пелин, Съч. ІV, 85. Разказва [дядо Драгойчо] на мливарите за поройната вода, .., за пчелите в кошерите, които вече пълзят по цветовете на цъфналите дръвчета в градините. А. Каралийчев, НЗ, 152. Мама обича да седи в градината, да гледа как калинките пълзят и тъй хубаво им приказва и им се радва. Н. Каралиева, ЯЧ, 28. В този момент той [Евгени] забеляза една божа кравичка да пълзи по ръкава на Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 126. Старата костенурка бавно пълзи по шумата, нейните твърди нокти дращят чернозема. З. Сребров, Избр. разк., 167. Малко гущерче пълзи по нагорещения камък. Δ Охлюв пълзи по мокрия асфалт.
2. За човек или животно — движа се, придвижвам се легнал по корем, като използвам ръцете и краката си или четирите си крайника; лазя. Той [Шишко] навярно бе заповядал на хората да пълзят по корем часове наред и напредвайки сантиметър по сантиметър, да стигнат до удобни изходни позиции. Д. Димов, Т, 605-606. Той [Кирил] я извади, .., и продължи предпазливо да лази по колене и лакти. Ст. Марков, ДБ, 241. Докато юнгата пълзи между храстите и разузнава, аз оставам на кораба, за да го пазя. П. Незнакомов, МА, 48. Войниците настъпваха с голяма предпазливост, но с едно чудно умение и сръчност: прикриваха се, пълзяха, почти дебнеха, също като ловци. Й. Йовков, Разк. II, 175. Събуди ме лек шум от нечии животински леки стъпки. .. Видях как мъчително бавно, с муцуна ниско в снега, към мен пълзи куче. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. Лисицата предпазливо пълзеше към едра птица, която беше свита в гъстата трева. // За бебе над 6 месеца — движа се по този начин; лазя. Кърмачетата започват да пълзят във възрастта между 6 месеца и една година. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа].
3. Прен. Придвижвам се бавно, едва-едва, с усилие, обикн. по стръмнина, склон; пъпля, лазя. Ето старите жени, с черните кърпи. Полекичка вървят, пълзят по стръмната пътечка. А. Каменова, ХГ, 110. Заморен и запъхтян, гдето тичал надолу-нагоре подир говедата, той едвам пълзеше въз урвата към нас. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 282. Навръх Света гора, в сивото, пепеливото небе стърчеше страхотен дървен кръст, а по хълма пълзеше шествие от царе, велможи, архиереи и войска. Ем. Станев, А, 109. Откъм .. Люле Бургас се зададоха кервани от българи преселници. Те пълзяха бавно по тракийската равнина. К. Петканова, П, 100. Няколко диверсантски групи пълзяха из страната, в тъмните нощи писукаше вражеска радиопредавателна станция, но въпреки всички усилия, неговите хора [на полковника] не можеха да я разкрият. П. Вежинов, СО, 154. Селските стада пълзяха по срещните баири и отиваха на другата страна. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 156. Сред буки, притиснати рамо до рамо, / катери се шеметен път. / От дълги години към работа само / планинци по него пълзят. К. Христов, Кр, 22. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; пъпля, лазя. Нощем автомобилите пълзят безшумно, улиците приличат на разбъркан мравуняк. А. Каралийчев, С, 85. Далече по каменливия блеснал път две биволски коли пълзяха. Е. Коралов, ДП, 108. Електрически нанизи треперят по двата бряга на Дунав, по чието широко течение пълзят параходи. Н. Фурнаджиев, МП, 104. Колите пълзяха едва-едва по заледената улица. ● Обр. Долу замираше селото в сенки, а по билата пълзеше вечерното слънце. Д. Велев, 3, 210. Не си спомням точно какво правих, докато луната пълзеше нагоре по небето. Ю. Бучкова-Малеева, МВ (превод) [еа]. // За течност — придвижвам се, стичам се бавно някъде; пъпля. Той размахваше ръце и удряше камбаните изблещил око, от челото му се стичаше обилна пот, пълзяха едри потни капки по лицето му. Д. Талев, ПК, 48. Реката бавно пълзеше в сънливите обедни часове. Н. Милев, МХ (превод) [еа]. Отровата на змията ще пълзи по него [Драгшан] и ще го прониква. А. Дончев, СВС, 833.
4. Прен. За светлина, огън, дим, мъгла и под. — движа се бавно, като се разпростирам над все по-голяма площ, заемам все по-голямо пространство; лазя, пъпля. Запали втора клечка. Не успя. Драсна още веднъж. Вече усетих как плахата жълта светлина .. пълзи и гали очите ми. П. Михайлов, МП, 9. Сенките на близката вечер бяха легнали вече в низините и пълзяха към баирите. К. Петканов, ОБ, 176. Вятър излезе, който засилваше пожара и огънят бързо пълзеше към нас. Г. Баждаров, МС [еа]. Най-буйно гореше овесът и издаваше пламенни езици нагоре. След малко излезе и вятър откъде Слатина; захвана се и плетът и пламъкът взе да пълзи по сухия бодилак къде селото. Ц. Гинчев, ГК, 305. По урвите, засипани с преспи, пълзяха бели мъгли. Н. Райнов, ВДБ, 14. Той погледна нагоре и видя, че от запад се задаваше голям облак, който бавно пълзеше над селото. Й. Стоянов, ПД, 25. Задушлив пушек пълзеше по тесните улички. ● Обр. Откъм планинските усои вече пълзеше ранната есенна вечер, когато натъжените хора започнаха .. да се разотиват. Г. Русафов, ИТБД, 22.
5. Прен. За звук, шум и др. — разпространявам се бавно някъде; пъпля. — Брей, лоши хора — пълзи слаб, страхлив глас. Л. Стоянов, Х, 91. Някакво молдованско хоро оспорваше фокстрота и тропотът на играчите в двора пълзеше по стените на къщата. Е. Станев, ИК І и ІІ, 38. Както винаги хората бяха заети със заседания на търговските сдружения .. По улицата пълзеше тракането на много тъкачни станове. Е. Йончева, ЗГ, 29.
6. Прен. За слух, мълва, новина и др. — разпространявам се бавно някъде от човек на човек, постепенно ставам известен на все повече хора; пъпля. Започнаха да пълзят слухове, които поставяха под съмнение невинността на Балс. И. Владимиров, СП (превод) [еа]. Мълвата пълзеше по село. Стигна и до Нонината майка, чу я и Нона от майка си и посърна, като попарен есенен лист. Г. Райчев, ЗК, 112. Както обикновено става в такива случаи, само близките на беглеците още нищо не бяха чули и нищо не знаеха. .. Но злокобната вест пълзеше и към дворищата на беглеците. Г. Караславов, ОХ ІІ, 374.
7. Прен. За поглед, очи — местя се бавно по нещо или някого, обикн. като го оглеждам подробно, внимателно; пъпля, лазя. И Витоша е същата. Но не ми омръзва да я гледам. Погледът ми пълзи по заснежения ѝ още конус. П. Велков, СДН, 12. И той носи на главата си обичайния островърх калпак, каквито носят повечето мъже във Ведрово. Но върви клюмнал — като ударен от камък, погледът му пълзи по земята. А. Гуляшки, МТС, 222.
8. Прен. За път, пътека, улица и под. — вървя, минавам покрай нещо, обикн. в посока нагоре, като постепенно, плавно достигам височина; лазя, пъпля. Тя се покачи на яра зад манастиря и тръгна из пътя, който пълзи над Искъра. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 11. Пътят минаваше през планински места и ту пълзеше нагоре по върли стръмнини, ту слизаше по дълбоки, сенчести долища. Д. Талев, С ІІ, 212. Една пътека се отделя вдясно и пълзи по голия склон към рунтавите върхове на север. К. Константинов, НЗХ, 9. Стигнахме границата: тя пълзи по виещата се пътека до самия връх Ком. Г. Белев, КВА, 14. От „Йончови ханове“ .. шосето води право на запад. Успоредно с него пълзи железопътна линия. Й. Радичков и др., ГСП, 25.
9. Прен. За усмивка — появявам се бавно, постепенно и едва забележимо върху устните на някого. Тя се помъчи да си спомни планината .. Оттам идеше спокойствие, унасяше я тишината. Отпущаше се тя в спомени, а по устните ѝ пълзеше тиха усмивка, като гаснещ слънчев лъч. А. Гуляшки, СВ, 314. Докато четеше [писмото] .. лицето на Расколников беше мокро от сълзи; но когато свърши, то беше бледо, разкривено от спазъм и тежка, жлъчна, зла усмивка пълзеше по устните му. Г. Константинов, ПН (превод) [еа].
10. Прен. Поет. За чувство, настроение, усещане и др. — появявам се бавно и неусетно у някого, като го изпълвам, завладявам постепенно; пъпля. Гаснат огньовете. Сънят бяга от клепачите. В сърцето пълзи страх. Н. Райнов, Събр. съч. І [еа]. Докато вървеше, Мартин разбра, че нещо става с него. .. Някаква опияняваща възбуда пълзеше по тялото му. Н. Ватов, СКЕ [еа]. — Ти откъде си? — От Рожен. — Там е учителка Дона Крайчева, нали? — Да — отвърна Велко едва-едва усмихнат и по загорелия му врат започна да пълзи червенина. Д. Талев, И, 557. ● Обр. Опасността пълзеше вече по петите ви: пресрещаше ви, обграждаше ви, целеше ви от всички страни с хиляди дула и отдалечаваше спасението. Н. Никифоров, ПВ, 46. Вечерната черна тъга / .. / беззвучно пълзи по снега / на цветната спретната столица. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 111. // За болка — преминавам, разпространявам се бавно по тялото на някого; пъпля. Болката се съсредоточаваше главно в коляното, което бе подуто и натежало, но тя почваше постепенно да пълзи по всичките му стави, сякаш бе живо същество и можеше да се движи из тялото. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 34. Нозете си [Велко] не чувствува във вкочанените опинци. Остра болка пълзи по нозете му. Д. Талев, И 1980 [еа].
11. Прен. Иконом. За цена, валутен курс и под. — променям се плавно, постепенно, обикн. в посока нагоре. Захарта няма да поевтинее, цената ѝ продължава да пълзи нагоре. Дем., 2002, бр. 23 [еа]. Курсът на щатската валута вече започна да пълзи нагоре. Кап., 2005, бр. 35 [еа].
12. Прен. За населено място — постепенно се разраствам чрез застрояване на нови площи с жилищни и други сгради; пъпля. Градчето почна да пълзи и по околните хълмове — и тук никнеха като гъби малки бели къщички. М. Марчевски, П, 163. Пръсната по всички посоки, столицата безцеремонно пълзеше напред, газеше ливади и ниви надалече към Витоша. Г. Стаматов, Разк. І, 86. От стръмната скала над „Средец“ наблюдавахме София с нейните бели заводи, с предградията, които пълзяха из полето, и близките села. П. Стъпов, ЧОТ, 46.
13. Прен. Обикн. за увивно растение — раста ниско, като се разпростирам по някаква повърхност, закрепвайки се към нея с помощта на въздушни корени; лазя, пъпля. Понякога лози пълзяха пряко стрехите и образуваха над пътя зелена мрежа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 83. По лицевата страна на къщата пълзеше повет, цъфтяха грамофончета. П. Вежинов, НБК, 360-361. В градинката пред дядовата Харитонова килия се покланяха латинки и димитровчета, а към малкото килийно прозорче пълзеше бръшлян. А. Каралийчев, ПГ, 10-11.
14. Прен. За някакво действие, работа — извършвам се или се развивам много бавно, едва-едва. Никой не виждал, че работата на строежа едва пълзи. ВН, 1959, бр. 2542, 2. // За живот, съществуване и др. — тека бавно, мудно, обикн. поради липса на събития. Оттук ще се гледа над цялото огромно езеро .. Животът, който е пълзял долу, до ленивите води на реката, ще потъне, а горе, върху орловите скали, .., ще блестят белокаменни сгради с електрически слънца. З. Сребров, Избр. разк., 232. Останалата част от деня бе крайно еднообразна и часовете като че ли едвам пълзяха, тъй като четниците изгаряха от нетърпение да видят своите другари. М. Стоянов и др. СМ (превод) [еа].
15. Прен. За човек — раболепнича, угоднича, подмазвам се; лазя. „Горделив — .. помисли тя. — Не обича да пълзи...“. Д. Димов, Т, 51-52. Пълзях пред сяк кумир и власт, / навождах си врата безславно. Ив. Вазов, Съч. І, 163.
◊ Пълзя в краката на някого. Разг. Държа се раболепно, угоднича, подмазвам се на някого, за да постигна целите си. Как би извил врата на тая никаквица... Как би я накарал на колене да пълзи в краката му!... М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Пълзя като костенурка. Разг. Движа се изключително бавно. От юг почнаха да пристигат вършачки. Те пълзят като костенурки. А. Каралийчев, ПГ, 177. По средата ѝ [на улицата] минават трамваи, а отстрани — автомобили, които пълзят като костенурки и спират всяка секунда пред светлинните сигнали на кръстопътищата. Св. Минков, ДА, 49. Пълзя по корем пред някого. Разг. 1. Държа се раболепно, угоднича, подмазвам се на някого, за да му се харесам, да постигна целта си. Израснал в чорбаджийски дом, .., убеден, че сиромасите трябва да пълзят по корем пред богаташите и властниците, сега той не можеше да се помири с това, дето те .. бяха комунисти и бяха го принудили да трепери за кожичката си. Г. Караславов, ОХ ІV, 578. 2. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършването на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. Ще пълзя по корем, но ще предам проекта навреме. <Студени> тръпки пълзят по гърба (тялото) ми. Разг. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам. По гърба му пълзяха студени тръпки и го хвърляха в огън. М. Дубарова, И [еа]. Аликс се омърлуши. Идеше треската, по тялото ѝ почнаха да пълзят студени тръпки. Д. Димов, Т, 492. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас. Тръпки пълзяха по тялото ми. — Да вървим — повика Риллов. .. Отивахме на кино. .. Още треперех от страшното зрелище, когато седнах срещу бялото платно. Вл. Полянов, ДПР [еа].
ПЪЛЗЯ̀2, -иш,